30 days Poetry Challenge

What’s up, Knowses? След моето завръщане много се кобалеех какъв да бъде първия ми пост, държах да е нещo, което е станало изключително важно за мен през последната година и малко. И така се спрях на poetry challenge.

През първата половина на годината участвах в два конкурса и спечелих три награди, което ми даде известна доза самочувствие щом става дума за споделяне на моите творби. Пиша основно поезия и това е причината предизвикателството да е фокусирано върху поезията, но ако вие предпочитате да пишете разкази, не смятам, че ще е проблем.

В този пост ще има 30 prompt-а за стихотворения/разказа, а в края на месеца ще публикувам моите стихотворения, които съм харесала най-много. Ако пожелаете, можете да ми изпратите и вашите творби, а ако се съберат повече, ще кача (с ваше позволение) тези, които най-много съм харесала. Можете да ми пращата творбите си на фейсбук страницата на блога, която трябва да се намира наоколо на екрана.  Now, let’s get right into the challenge.

https://weheartit.com/entry/321575004?context_query=bridge&context_type=search

1 day – напиши стихотворение, където действието се извършва на мост

2 day – напиши стихотворениe, в което описваш нечии други емоции без реално да ги назоваваш с думи

3 day – изслушай случайна песен от плейлиста си и след това напиши стихотворение, което носи у читателя същата емоция, каквато носи песента за теб

4 day – напиши стихотворение, включващо думите „реалност“, „очи“ и „солен“

5 day – напиши стихотворение, опитвайки се да изненадаш самия себе си

6 day – напиши стихотворение за нещо или някого, когото не можеш да върнеш

7 day – напиши стихотворение за нещо, което не трябва да забравиш

8 day – напиши стихотворение, използвайки думата „чадър“ като метафора

9 day – напиши стихотворение, използвайки изречението „Където има вяра, има и страх.“

10 day – напиши стихотворение, в което говориш за нещо, което подценяваш

11 day – напиши пет случайни думи и ги използвай стихотворение

12 day – напиши стихотворение, включвайки словосъчетанието „Стокхолмски синдром“

13 day – прочети любимо стихотворение и след това напиши стихотворение, вдъхновено от любимото си

https://weheartit.com/entry/321637128?context_page=8&context_query=fall&context_type=search

14 day – опиши моментното си състояние, използвайки предмет или човек, който виждаш около себе си

15 day – задай си въпроса „Ще се осмеля ли?“ и напиши стихотворение на базата на отговора си

16 day – напиши стихотворение за времето

17 day – напиши стихотворение за нещо, което не можеш да споделиш

18 day – напиши стихотворение за нещо, което те кара да се разтрепериш

19 day – напиши стихотворение за успеха

20 day – напиши стихотворение, започващо с думите „И какво ако“

21 day – напиши стихотворение в рамка

https://weheartit.com/entry/321388506

22 day – напиши стихотворение, включвайки думите „ритъм“, „мъгла“ и „топя“

23 day – напиши стихотворение за чуждите тайни, които трябва да криеш

24 day – напиши стихотворение без дори да се замисляш за темата

25 day – напиши стихотворение за светлината

26  day – напиши стихотворение, в което действието се развива в момента, в който изведнъж се излива порой

https://weheartit.com/entry/321334215

27 day – напиши стихотворение, включвайки думите „сянка“, „отражение“ и „дъх“

28 day – напиши стихотворение за това, което би искал да видиш прозореца си

29 day – напиши стихотворение, описвайки аурата на нещо, без реално да споменаваш това нещо

30 day – напиши стихотворение, което би ти се искало да подариш

That’s it for this post, guys, will see ya later, byeeeeee

 

Guess who’s back again?

What’s up, Knowses? Не мога да повярвам, че този ден дойде.

Изминаха година и 22 дни от поста ми в който обявих, че се отказвам от този блог. Имах причини, търсех по-голяма аудитория, но блогът, който ще бъде на английски, просто така и не просъществува до днес. И съм почти сигурна, че и другия месец няма да го има, но не аз не съм се отказала от идеята си за английския блог. Такъв блог ще има.

Истина е, че колкото и да си мислех, че няма какво повече да търся в българското book blogging пространство, което често ме е удивлявало с еднаквостта си, липсата си на оригиналност и прочие, аз не мога да се откажа от него, просто, защото се запознах с твърде много хора, разбрах твърде много неща и преоткрих себе си твърде много пъти чрез него, за да го изхвърля като ненужен вече пищов по немски. Но да. Истина е.

BRIANA IS BACK HERE, READY TO WRITE, READY TO DO DIFFERENT STUFF AND MOST IMPORTANTLY – READY TO SHARE HER OPINION ABOUT BOOKS.

Сега, очакам, че ще попитате какво ще стане с БКМ и ККМ, защото тази година подобни маратони нямаше, за което се извинявам предварително за хората, които са ги очаквали. Ще се постарая тези маратони да се възвърнат, но както знаете това не зависи само от мен.

Въпреки всичко, много съм щастлива, че се връщам към блога!

See you soon, guys!

„Confusion“ by Linda Burson

To begin with, the clarity of the titles of the books in the series is something I really like and should be greatly appreciated. They not only give a good idea of the plot and the characters, but also are a great indicator if it is the time to read the books in case you are a mood reader.

This book was certainly way better than „Rage“. Everything went deeper and stronger. For me, it really felt like this book is much more personal. In this book we get to truly get to know what kind of person Marcy is. It felt like meeting with an older sister, there is a very warm energy that surrounds Marcy, which makes her much more relatable as a character and also is a good contrast to all the action.

In regards to the actual plot of the book, Marcy is always going back and forth between Brad and Liam, which is kinda good for the book, but also kinda annoying. Of course, that might just be me not being a fan of the love triangle trope. Liam and Brad deal with issues of their own and Liam gets to know information that may or may not hurt. I firmly believe that what makes this book truly good is that each and every character is faced with something that can potentially hurt not only them, but also the others.

What makes all the action, emotions and twists and turns come together is Burson’s wonderful writing style. It is very easy to read and gets you hooked instantly.

Last but definitely not least, I think that it would not be problematic if you read this book on its own, you won’t get lost in the story, but I surely recommend the first book of the series „Rage“. Starting the series with the first book will make you see the depth of the story and the true personas of the characters.

I’m sorry, Knowses.

What’s up, Knowses? Днес най-накрая дойде деня, в който трябва да ви кажа нещо, което мисля от удивително дълго време.

Както вече сигурно сте се досетили, аз се отказвам от този блог. Е, не напълно, определено ще се опитам да поддържам БКМ, ККМ и ако има някои нови книжни събития, но едва ли ще виждате по-различни постове в блога ми.

Предполагам, че се чудите защо го правя. Briana Knows ми даде страшно много, това бе мястото, в което мога да бъда себе си, без задръжки, маски и напудрени реплики. Истината е, че Briana Knows не е блог за българската аудитория. Briana Knows има нужда да излезе от рамките и от езика. Благодаря на всички, но след толкова много време съзнавам, че българското блогърско общество е твърде малко, а аз търся нещо повече.

Скоро може да очаквате нов блог, на английски, който ще пиша с един от най-добрите си приятели. Блогът ще е на всякакви теми и ще се постараем много да ви хареса.

Скоро ще кача и пост-ревю на английски за втората част на Rage.

Ще се радвам, ако в някакъв момент се върна към Briana Knows, защото този блог значи много за мен.

Благодаря много на всички, защото без вас нямаше да съм човека, който сега съм.

„Rage“ by Linda Burson

What’s up, Knowses? Today I’m here with a review in English and I haven’t written reviews in English for a really long time, so wish me good luck.

So, today I’m reviewing one really good book. As you can see I’m talking about „Rage“ by Linda Burson. This is the first book of the Marcy Series and I like it so much.

Before the very start of this review I want to apologise about my mistakes, but English is my second language and right now I’m focused on my German classes, ’cause I’m in German Language School. Sorry, guys!

First of all I gotta say that this is a book full of surprises. There is a perfect amount of mystery, romance and thrill. The book is full of murder, intrigue, nightmares and much much more.

So, the main characters..

Marcy has daily rage issues (and she is also bringing me rage issues) and she doesn’t know the reason about them. That has become a huge problem, because these issues are putting her boyfriend and most of her friends away. She is a really strange character, but I like her even when she’s making me mad, because the really good character makes you feel every single emotion during the reading of the book. Marcy owns a bakery and she is also bad ass, so isn’t she a dream character? She acts like really hot chick that she is, but her life is a huge chaos.

Let’s move to Marcy’s fiancé – Brad. I LOVE HIM! There were moments I couldn’t stand Brad, but he is flawed and also a really good man, so he stole my heart. I don’t think that there is much to talk about him – he’s such a good man and I understand all of his choices and decisions.

Liam is the mysterious stranger, whose family was killed, and whose family’s murderer wasn’t found. He really looks like a good guy, he wants to find his family’s murderer, he thinks Marcy can help him with that and he also think that he can help her with her rage issues, but I still don’t like him. Actually it isn’t that I don’t like him i just prefer Brad.

The writing is clear, the only thing I didn’t like in Linda Burton’s style was the fact that dialogue sounds a bit unnatural sometimes. I mean there were certain things you won’t hear in a regular conversations, but as I think none of this could actually happen in real life.

I highly recommend this book to anyone looking for a good thriller. I really enjoyed the book and I bet you will enjoy it too.

See you soon, guys!

„Алена кралица“ на Виктория Айвярд

What’s up, Knowses? Сигурна съм, че в момента гледата монитора, гледате и не вярвате на очите си, но да, ето ме и мен с книжно ревю.

Днес е крайно време да ви разправям за, каква изненада, „Алена кралица“ от Виктория Айвярд.

Честно казано, имам книгата от памти века, но кой знае защо така и не успявах да я започна. В интерес на истината дори и сега, началото на книгата ми се стори малко протяжно, но повярвайте ми, наистина си заслужава.

Е, запознайте се с Мер Бароу, момиче с червена кръв и не особено червени способности. В свят на червено-сребърни игри на живот и смърт, Мер се оказва между чука и наковалнята. Мер е особено твърдоглава, изключително силен характер, но нещото, което най-много ми харесва в нея е, че тя винаги знае какво иска. В колкото и тежки ситуации да попада, тя винаги продължава да гледа напред и да се бори, независимо колко трудно е. Силно се надявам за напред да се срещам с повече героини като нея.

Поздрав за Кал, престолонаследникът на трона на Норта. Доста странен младеж, мен ако питате, към него съм със смесени чувства. Уважавам факта, че е отдал живота си на една кауза, но въпреки това, Господи, възприятията му за околния свят са ми толкова непонятни. Е, не мога да отрека, че към Мер е доста мил и подробности, но да, все още съм със смесени чувства.

За малко да забравим Мейвън, за когото обаче да бъдеш забравен е до болка познато усещане. Мейви е вторият син на краля на Норта, доста интерсен тип, който в интерес на истината донякъде ми допада. Изключително умен пич и истински син на майка си. О, и бас държа, че е мистър Норта во веки веков.

Самата история претърпява грандиозни обрати и винаги те държи в напрежение. Никога нямаш представа какво ще се случи, а героите подхранват цялата тази мистична обстановка. Всеки персонаж е изправен пред свои лични битки и не може да се откаже от тях, независимо какви жертви ще има.

Определено стилът на Виктория Айвярд е много увлекателен и винаги ти дава храна за размисъл.

Книгата ми хареса супер много и ви съветвам, ако не сте я прочели – направете го възможно най-скоро.

О, и един цитат.

Не могат дори да карат задължителна военна служба. Животът им е толкова ужасен, че войната е по-добра алтернатива, а на тях дори не им е позволено да отидат на война.

БКМ 2017? БКМ 2017.

What’s up, Knowses? Днес е денят на истината, но преди да направя голямото съобщение, естествено, първо ще има едно лирическо отклонение.

Първо, трябва да благодаря на всички блогъри, които застанаха зад идеята ми и ми помогнаха да я осъществя както миналата, така и тази година. Благодарна съм, че успяхме заедно да превърнем Българския Книжен Маратон в нещо повече от литературен маратон, а в празник за българските читатели. Без вас, читателите на блога, а и по принцип читателите в България, този БКМ нямаше да го има. Силно се надявам БКМ да се отвърди като традиция на българското читателско общество.

Та, то вече стана ясно, че и тази година ще има Български Книжен Маратон. Ще се проведе от 10 до 16 юли. Отново като миналата година има 5 основни и 2 бонусни категории:

1. Книга от български автор
2. Книга, в която герой/героиня се жертва в името на кауза
3. Книга, чийто герой/ чиято героиня е европеец/европейка
4. Книга, чието действие се развива на планина
5. Книга, чието действие се развива в силна държава (може и измислена)
6. Книга по избор*
7. Книга, с корица направена от българин*

За повече информация пишете ми на лично в страницата ми във фейсбук или в коментарите по-долу.

Ето и линк  към събитието във фейсбук.

See you soon!

„Нищо“ на Яна Телер

What’s up, Knowses? Обърнете нещо, днес съм тук с ревщ на книга. Смисъл, да, това става удивително рядко и да се отчете по някакъв начин.

Та, както сигурно вече сте разбрали, днес ще ви говоря (всъщност вие четете написаното от мен) за „Нищо“ на Яна Телер.

В интерес на истина гледам тази книга още от самото й издаване на български и сто хиляди пъти съм се чудила дали да си я купя, докато просто не дойде намалението на Ozone.bg и реших, че е дошъл деня за закупуването й.

Хванах книгата в събота следобяд и за по-малко от 24 часа (включително спането) я завърших.

Пиер Антон, четирнайсетгодишно момче, още от първия учебен ден в седми клас съобщава, че от отдавна знае, че нищо няма смисъл и няма смисъл да се прави нищо. Пиер Антон се качва на една слива и всеки ден, когато съучениците му минават около дървото, той хвърля сливи по тях и им крещи, че нищо няма смисъл и трябва да се откажат още сега.

След тази случка учениците от 7а клас решават, че трябва да докажат на Пиер Антон, че все нещо има смисъл.

Не смятам да ви разказвам какво става по-нататък, но ще ви кажа само едно: ако в началато всичко започва със зелени сандали на платформа, то накрая купчината смисъл завършва епично.

Книгата дава много храна за размисъл. Повярвайте ми, едни 163 страници са напълно достатъчни да съхранят в себе си целия смисъл, в който човек би се усъмнил.

Стилът на Яна Телер е много изчистен, всяка дума остава трайно в ума ти. Героите, дори и четиринайсетгодишни, са изключително добре развити и то по такъв начин, че да изглеждат възмножно най-измъчени от цялото търсене на смисъл.

Едва ли мога да говоря още много за книгата без да издавам спойлери, затова ще ви оставя с този последен абзац. Прочетете книгата, за да си дадете сметкак как всяка пращинка около вас има свой смисъл и как целия този смисъл тежи върху сърцето ви и по същото окрилява душата ви.

Всичко е един голям маскарад, всичко е преструвки и надпревара кой ще се преструва най-добре.

Chill, бе, chill и яки цитати

What’s up, Knowses? Да обърнем нещо – пиша в блога. Сори, заслужавам си стоте уеб тояги.

В първата част ще се оплаквам. Това ми е голям талант, имам го по наследство.

Първо, след голямата ни ваканция в Бургас, първата седмица правих всичките си класни – в понеделник по математика, в четвъртък по БЕЛ и немски. Бях първа смяна, успах се, две минути преди часа да започне бях в даскало, часът почва, господинът идва и пита:

– Тези, които се измъкнаха от класното декември, ще го правят сега.

Сладък, станала съм преди половин час.

Да не говорим, че „избягването“ ми се състоеше от ужасен грип – вдигнах 38,5, главата ме болеше ужасно, с две думи и името не можех да си кажа, камо ли да правя класно.

В петък, казах съвсем директно на господина по БЕЛ, че е сексист, след като започна да дрънка как Елисавета Багряна може да бъде сравнявана с редица мъже в литературата. И репликата „Хубаво е, че мъже като Ангел Каралийчев могат да бъдат сравнявани с жени като Елисавета Багряна.“ Еми, в крайна сметка, млъкна.

В събота, след всизки класни, тестове и капризи, си казах, че е време за почивка и се наслаждавах на прекрасни YAOI анимета, които превзеха целия (ми) свят. Yuri!!! on Ice, Love Stage, Junjou Romantica… всичко е толкова СЛАДУРСКО. Да, тате, знам, че четеш този пост и неодобряваш гейските анимета.

В крайна сметка, по математика и български имам петици и по немски имам две шестици – тест и съчинение.

Втората част от поста посвещавам на сладурските цитати, които намерих в WHI. Enjoy!

новото ми мото

новото ми мото2

HAHAHA

ЕВРИ СИНГЪЛ ДЕЙ

някой ден 

Момента настъпи|| Blogmas 2016 #5

What’s up, Knowses? Отбивам се за един бърз пост, ей така, да има. С ККМ нещата не са добре, с първата книга съм до никъде, но мисля, че утре ще може да я свърша, а и кой знае, може да свърша и втората.

Пишейки поста, пия гадното си саше и нямам търпение да станем седем, седем и нещо, за да се събере семейството (и за да хапна най-накрая някоя от божествените гозби на мама, до които в момента нямам достъп).

Та Блогмас е към края си, радвам се, че успях да направя 5 Блогмас поста и още по-щастлива, че най-накрая Коледа дойде и можем да се съберем със семействата си и да празнуваме. Пожелавам на всички ви една много весела и книжна Коледа! И не забравяйте да хвърлете по едно око на Бриана, ей така, от време на време.

В навечерието на ККМ|| Blogmas 2016 #4

What’s up, Knowses? Днес – в навечерието на Коледния Книжен Маратон, Бриана е болна. Да оставим факта, че съм болна, в навечерието на ККМ аз все още не съм качила TBR-а за ККМ. Е, едва ли ще го видите изобщо. Първо, защото съм болна и зверски уморена. Второ, защото все още не съм сигурна какво ще чета за някои от категориите. Ще ви кажа само едно нещо – утре ще чета „Любовта ми подари“ – сборник разкази под редакцията на Стефани Пъркинс. Ще се постарая за всяка прочетена книга да има ревю.

Държа да кажа, че не знам кой я нарисувал, който и да е: 1. сърцето ми е негово и 2. правата за снимката са си негови.

Пожелавам ви много коледен дух до следващата ни среща и да си прекрате добре в книжния свят на ККМ.

Съвети при избиране на коледни подаръци || Blogmas 2016 #3

What’s up, Knowses? Днес от сутринта съм се настроила да напиша пост. За съжаление съм на занималня от 9.30, а часовете ми свършват 18.25, докато се прибера 20.00, трябваше да си напиша и домашните. свършвих с тях към 22.00 и около 40 минути стоях безнадежно пред лаптопа. Кого залъгвам, играех Тривиадор.

Та, по темата. Подаръци. Всяка година на все едни и същи хора, докато в един момент ти втръсне и се чудиш дали просто да не им купиш чорапи и чаша. Е при мен е една идея по-кофти, защото на 24 баща ми има имен ден, 25 е Коледа, а на 26 има рожден ден. Майка ми се казва Христина, следователно на Коледа има и имен ден. Това би трябвало да обяснява защо, когато говоря за коледни подаръци, винаги имам чувството, че решавам световни проблеми.

Лирическото отклонение стана по-дълго от самите съвети, така че по-добре да започваме.

1. Изберете нещо полезно

Не искате да видите подаръка си захвърлен в ъгъла, нали? Винаги, когато купувате подаръци, помислете кога ще може да се използва този подарък и дали изобщо е полезен.

   2. И нещо, което ще й/му хареса

По принцип, като се замисли човек, и превръзки са полезни, но определено никое момиче не иска да види пакет превръзки под елхата. Или пък солница. Накарайте човека да се усмихне, зарадвайте го.

3. И все пак не купувайте редовните дезодоранти и парфюми, само ако наистина има нужда от такива продукти

Не, не, че е е проблем да имаш 14 комплекта, не, въобще не. Всеки път отбиваме номера с парфщми и дезодоранти, нека не го правим на Коледа, окей?

4. Бъдете оригинални

Направете запомнящ се подарък, такъв, който ще се запечата в съзнанието, и ще ти стопли душичката.

5. Избирайте качествени продукти

Наши знаете, винами можем да вземем евтиното червило от едното левче, но е съвсем различно ако червилото е марково, добре пигментирано и няма да изсушава усните.

6. Изберете нещо лично за този човек, не за цялата рода

Да купите ваза, солница или сервиз не е Коледен подарък, по дяволите, купуваш подарък за майка си, не за цялото семейство и гостите, които ще ви дойдат. Бижута, дрехи, козметика, книги, всичко друго, но не и нещо, което ще трябва да дели с ъм, всичко живо, което влиза в дома ви.

7. Наблюдавайте човека, за да разберете от какво има нужда

Винаги, когато трябва да избирате подарък, седмица преди това се питайте да разберете какво ще му е от нужда в момента. Естествено, следвайте и останалите съвети.

8. Храната не е нещо, което има място под елхата

Търсим запомнящ се подарък, а определено онзи буркан Нутела дори няма да издържи много.

 9. Постарайте се да опаковате подаръка добре

Каквото и да говорим, външния вид е важен. Ще изглеждате нелепо, ако опаковате подаръка си в намачкана хартия и сложите тиксо на всяко възможно място. Два пъти.

10. Забавлявайте се, купувайки коледните подаръци

Да, да купиш правилния подарък е трудна работа, но ако вземете няколко приятелки с вас определено мисията невъзможна ще се улесни.

Е, надявам се съветите ми да са били полезни! Много Коледен дух до следващата ни среща!

Какво ще кажете за daily post || Blogmas 2016 #2

What’s up, Knowses? В този пост ще ви разясня как се развиват около мен в последно време. Наслаждавайте се.

Тъй, нека да започнем още от началото на учебната година, когато се срещнах за първи път с всички мои нови съученици. За тези, които не знаят, вече съм  горда осмокласничка в немската гимназия – ГПНЕ „Гьоте“ в Бургас. Имам страхотен клас, задружни сме и се забавляваме на макс.

В края на септември за кратко влязох в болница, което доста помрачи месеца (сякаш раннното ставане не ми стигаше). Много съм благодарна на всичките ми приятели – Преслава, Габриела, Александра (фен номер 1), Йоанна Р. (по това време тя беше с лилава коса и не иксате да знаете колко време я прегръщах само, за да съм близо до косата й, дано скоро пак я боядиса), Дара, Димитър и Никола. Сега, по спомен, Преслава ми донесе соленки, ‘щото иска да ме угои, Габи и Аля ми донесоха една плюшена китка (както Габи се изрази скоро) и една гривна с тигрово око и Дара ми донесе букет. Да не забравим и Юли, която ми пращаше снимки на умопомрачителната си коса. Родителите ми идваха всеки ден при мен, а още много мои близки мислено бяха с мен по това време. Благодарна съм на всички за подкрепата.

Изписаха ме от болницата в събота по обяд, така че трябваше бързо да вляза в ритъм. Някъде около месец след престоя ми в болницата, започнах да си пиша с Аля, която ме посети в болницата, разбрах, че е фенка на блога и се надявам да се почувства специална, когао прочете този пост!

Освен Аля, свалянето на килограми и нарастващото напрежение около Немската, през октомври и ноември не се случи нищо особено.

Излъгах. На 30.12.2016 беше първия кръг на Немската търси талант 3, в който участвах. За тези, които не знаят, аз пиша доста упорито и се надявам да си изкарвам някой ден хляба с писане. В същия ден разбрах, че ще подаря подарък на номер 5 от моя клас. Става дума за подаръците, които ще си разменяме за Коледа, номерата са разменени и не знаем на кого ще подаряваме, знаем единствено пола. Който и да си ти, номер 5, надявам се подаръкът ми да ти хареса!

В дните около Немската търси талант станах част от Коледния хор на Немската и сигурно затова сега си пея Stille Nacht, heilige Nacht (в момента пея – alles schläft, einsam wacht).

Та, през изминалата седмица се случиха доста неща в личен план, които не смятам да споделям, но да се похваля (все пак) имам 6 на устно изпитване, което си гордост.

Надявам се поста да ви е харесал! Много Коледен дух до следващата ни среща!

 

It feels like Christmas when… || Blogmas 2016 #1

What’s up, Knowses? Знам, знам, знам вече минаха цели три дни, Бриана, как не те е срам, да се беше включила в Блогмас по-рано, ама няма как да стане тоя номер, ‘щото трябва да уча.

Та, не ви обещавам редовни Блогмас постове, но пък ви обещавам интересни Блогмас постове.

Днешната тема, ах, днешната тема.

По побългарено ще преведа темата на днешния пост като: „Коледния дух ни обзема, когато…“. Просто не ми казвайте, че „Усеща се като Коледа, когато…“ ви харесва повече. Та, да започваме.

1. Когато дойде есента

Все пак есента е времето, в което се връщаме към пуловерите, а всички знаем колко коледно става, когато сложим някой пуловер.

 2. Или когато просто стане студено

И коледното ти настроение те топли.

3. Когато в Старбъкс има коледни тематични чаши

Ако трябва да бъда честна, ходила съм до Старбъкс, само за да си взема чаша, просто тези чаши са страхотни и винаги те обзема коледно настроение, когато ги държиш в ръцете си.

   4. Когато в големите вериги магазини отново се продават коледни артикули

Което между другото става доста по-рано от нормалното, защото, дъа, аз на 1 ноември си слагам елхата.

5. Когато в града ти започне да се окачва коледната украса

Спеицално в Бургас винаги имаме божествена коледна украса и ако тя не може да те обладае, то тогава не знам какво може.

6. Когато Блогмас постовете залеят стената ти

Всички познаваме онова време от годината, когато всичко, от горе до долу е изпълнено с Блогмас, а ако не е Блогмас, то с коледни постове. Ако това не ви носи коледно настроение, вече наистина не знам какво. В краен случай ще трябва да ви пратя Надя от новия си клас, с която отиваме и се прибираме от училище заедно, и, когато става време да се разделим, си пожелаваме много Коледен дух до следващата ни среща.

Е, надявам се днешния пост да ви харесва! Много Коледен дух до следващата ни среща!

Коледен Книжен Маратон (ККМ)

What’s up, Knowses? Днес съм тук с една невероятна новина и съм страшно щастлива, че вече аз и организаторките имаме възможността да ви я представим.

Както повече от вас знаят, през юли аз и още няколко момичета организирахме Българският Книжен Маратон, който се увенча с неочаквано голям успех. Щастливи от факта колко добре читателите възприеха БКМ, решихме да направим Коледен Книжен Маратон.

ККМ ще се проведе от 23 до 29 декември, съобразен с коледната ваканция. И този маратон има 5 + 2 бонусни категории за по-мотивираните.

А ето ги и категориите:

1. Книга на коледна тематика
2. Книга, която ти е била подарена
3. Книга с коледни цветове на корицата
4. Книга, с романтична/любовна тематика
5. Книга, с която ще изглеждате най-tumblr до камината
6. * Книга от жанр, който не си пробвал/а досега
7. * Книга по избор

Ето го и event-a, в който ще добавяме все по-нова информация.

До скоро и нека Коледния дух бъде с вас!

„Always room for cupcakes“ by Bethany Lopez

What’s up, Knowses? It’s Briana here. I hope that you’re well. Today I’m reviewing a really good book. I really fell in love with it. As you can see I’m talking about „Always room for cupcakes“ by Bethany Lopez.

Before the very start of this review I want to apologise about my mistakes, but English is my second language and right now I’m focused on my German classes, ’cause I’m in German Language School. Sorry, guys!

So, the main characters…

Lila is such a wonderful character. She divorced with her ex 10 months ago, she’s an amazing mother, also with her job, she helps people to find that their partners are cheating (that’s the reason behind her divorce), I really like her, ’cause she is really brave and such a lovely person. Guys, you should really read the book.

Amy May is one of Lila’s best friends. She’s also amazing. She makes everybody feel comfy, but she also has a wild side. Really wild. She has a bakery and she’s Cupcake Professor. One of the best literature bff-s I’ve ever read.

Bea is the second best friend. She’s a cop, really strict person (when she isn’t drunk). Actually, she annoys me sometimes, but that’s ok, I still like her. She and Amy May really help Lila in her hard times and they make an amazing trio.

Cade is really irresistible. He is also a fantastic character. Cade is my new book crush – wild, funny and a little perv, he makes the best boyfriend one woman would ever have. His motorbike, the way he looks, the way he speaks… oh, God, he’s perfect.

So, you may have already understood but… Lila divorced with her ex 10 months ago, her children are living with her, she job is really difficult and she also haс no man by her side. That’s the time when Cade comes turns the tables. I won’t say anything else, guys, just read the book. I promise, you will love it.

The book is full of moments, that can happen to us in future, so it is also really important for us, not like like readers, but also like people.

Fun moments, sad moments, hard moments, wild moment, there is everything. Im really happy that I chose and read this book, ’cause, guys, it’s brilliant. I think I’ve said it in this review about 5 times.

So, as you can see, I loved it. It was such an awesome read, Bethany Lopez have such a wonderful book and I’m craving for the next part.

„Darlin’,“ he began, and I flinched. „I’m thirty-eight years old. I’ve never been in a relationship with a woman. Shit, I’ve never cared enough about a woman to even take her out on a date, until you. Now, I figure, I’ve waited a long time and I knows what I want. What I want is you… so, no, I don’t think it’s going too fast. I think it’s taking too damn long. I know where I’m at, I’m just waiting for you to catch up.“

„Half lost“ на Сали Грийн

What’s up, Knowses? Съжалявам, че скоро не съм качвала нищо ново в блога, но в последните дни живота ми е низ от думи, учебници и вокабълки. За това сигурно ще напиша отделен пост, в която обяснявам повече за живота ми в момента.

Днес е ясно, че ще ви говоря за „Half lost“на Сали Грийн. Реших да запазя заглавието на английски, защото сме в България и тук едно нещо може да се преведе по 101 начина.

 

Прочетох около 60% от книгата с една приятелка, която четеше книгата в момента, и беше много приятно. Обсъждахме Гейбриъл, Феърборн, Нейтън, Гейбриъл и до една степен, май-май, вече съм подготвена за написването на това ревю.

Нейтън най-накрая е точно това, което исках да видя. Нейтън е най-силният Черен магьосник и следва заръката на баща си, да убие всички виновници за смъртта на баща си, за неговия тежък живот, за всичко. Нейтън преминава през изпитанията много по-лесно, защото той е много по-силен от детенцето в Полулош и от мечтаещото за мир момченце от Полудив. Той вече не се страхува да убива и дори мечтае за смъртта на Аналис – момичето, за което мина през ада. Няма задръжки, няма граници – има само една мисъл – да доведе целта си до най-добрия резултат. 

След толкова много премеждия и мъки, НАЙ-НАКРАЯ, Гейбриъл и Нейтън се събират и, Бога ми, разчувствах се. Шипвам ги още от първата книга, когато прочетох целувката им в Полудив (опа, спойлер, за тези които не са чели Полудив) бях невероятно щастлива, но не, естествено, трябваше да бъда изпекана на бавен огън. Та, да си довърша мисълта. Всички знаем за близостта между Нейтън и Гейбриъл, но това е нещо повече. Любовта им е толкова истинска и чиста. Един без друг едва ли биха оцеляли.

Нека поговорим малко и за Гейбриъл като самостоятелен герой. Той определено също се издига като персонаж. Освен че е от най-важните герои, той е изключително уравнвесен и без него не само Нейтън, а много хора не бих оцелели. Аз също.

Истината е, че преди да прочета книгата се спойлнах яко с Юли в бургаския Хеликон. Двете видяхме книгата на рафта, Юли отвори книгата и от там започна едно яко разбиване на сърца.

Вече съвсем спокойно мога да кажа, че стилът на Сали Грийн е невероятен. Едно е да четеш превод, но да прочетеш книгата в оригинал е съвсем различно и много по-хубаво изживяване. Да се откъсна от книгата бе едно от най-трудните неща, които съм правила през живота си.

Има страшно много битки и всички обрати се случват точно в едни 30-35 страници. В крайна сметка мога да кажа, че почти всички си го получават, целта е изпълнена и Черните магьосници вече имат шанс да живеят живот , в който да бяма постоянно Ловци по петите им.

Тази книга е толкова плашещо близо до реалното ни общество. Не смятам да говоря повече, всеки, който е прочел и трите книги ще ме разбере.

Книгата е един феноменален завършек на трилогията и определено няма от какво да се оплача.

Естествено, и днес ще има цитат, но онеже прочетох книгата на анаглисйки, а и няма преовд на български, цитатът си остава на английски.

I shake my head. „No. If I kill as an animal, I eat people, Gabriel. And I’ll tell you something – eating people isn’t good. None of it’s good. If I kill as an animal or a person, the end result is the same: there’s another dead body at my feet.“

 

The Autumn Book Tag

What’s up, Knowses! Очевидно скоро няма да ви зарадвам с някое ревю и затова реших, че е време за таг. Есента, един от любимите ми сезони, вече настъпи и е време да отпразнуваме това с тага, за който ме тагна (мисли 10 часа) Ева, на която благодаря много. На свой ред тагвам Тоно.

1. Кое е любимото ти нещо относно есента?

НАЙ-НАКРАЯ Е ВРЕМЕ ЗА ТОПЛИ И ДЕБЕЛИ ДРЕХИ. И за пуловери. Най-вече за пуловери. Дрехи с дълги ръкави. Шалове. ЧАЙ. Падащи листа. Застудяване. Ъх, поувлякох се.

2. Коя книга ти напомня за училищните дни?

Може би „Единствена“ на Кийра Кас, тогава бях в 6 клас и имах АДСКИ много домашни, но зарязах всичко, станах в 7 часа сутринта и я изгълтах за 3 часа.  Алелуя, тогава бях 2 смяна.

3. Коя корица ти напомня за есента?

Ник’ва идея защо.

4. Коя е любимата ти хорър или Хелоуин история?

Нещата относно Хелуин никак не ме впечатляват напоследък. „Ай, се направим на злавещи и в големия студ да си сложим потничетата, да се правим на секси зомбита. “ – точно това разбира голяма част от хората в моя град, на моите години. Какво ви става?

А, иначе, Кървавата Мери.

5. Кой е любимият ти хорър или Хелоуин филм?

„Мама“ и „Анабет“ са фаворити. Само тях съм гледала. Май.

 

6. Кое излизане на книга през есента очакваш най-много?

Хванахте ме.

1. Продължението на „Гневът и зората“ – Юли ме мина през месоелачката, и ме измъчи да си я купя, но не аз устоях, издържах и си я искам възможно най-скоро.
2. „Чукът на Тор“ – АААААА, РИК РИЪРДЪН. Само една негова книга съм прочела.
3. Зимняя сборник на Стефъни Пъркинс, ‘щото зимата ми е любимия сезон.

7.Кое излизане на филм през есента очакваш?

„Домът на мис Перигрин за чудати деца“ като повечето.

8.Кои три книги планираш да прочетеш тази есен?

Аз се надявам изобщо да прочета някоя нига, имайки предвид тежката ми програма около новото училище. Не знам дали съм се похвалила, но вече съм заек в Немската гимназия в Бургас.

„Полудив“ на Сали Грийн

What’s up, Knowses? Днес е крайно време да кача някое ревю и изобщо някой пост. Тъй като гледам постове ще има рядко през делничните дни, защото съм на училище и след това на занималня. Та, без повече лирически отклонения – днес ще ви запозная с втората книга от трилогията „Полулош“, а именно – „Полудив“ на Сали Грийн.

Натан (ъх, Колибри са превели името неправилно – правилното е Нейтън) е много по-силен от това, което видяхме в „Полулош“. Освен че вече е получил Даровете и е пълноправен магьосник, той има шанса да опознае баща си, да намери хора, които също като него искат да убият Соул и кръга му от инквизитори. Харесвам Нейтън в тази книга много повече от Нейтън в първата, защото тук виждаме една много по-тъмна негова страна, той е сина на Маркус и не се страхува да бъде такъв.

Гейбриъл – верният приятел на Нейтън, също израства – става по-силен и по-добър приятел, въпреки че много ми се иска да не останат само приятели. Той подпомога за голяма част от развитието в книгата и също е един от любимите ми герои. 

Аналис, един от героите в тази книга, които мразя, в началото беше така мила, но не, не успя да излъже и мен, и Гейбриъл, така както успя с Нейтън. Имам стотици причини да я мразя и хич не ми се иска да ги изброявам. Силно се надявам тя да изчезне в следващата книга.

Маркус се появява чак в края на книгата, но въпреки това е един от любимите ми герои. Благодарение на него Нейтън става много по-силен и умен. Харесвам Маркус от самото начало, защото той не е най-добрият баща, знае го и не се опитва да бъде, на него му стига да бъде себе си. 

Малко и за сюжета: След като с помощта на Гейбриъл, Несбит и Ван, последните двама са пресни-пресни герои, които са важни за развитието на историята, но лично аз не успях да ги опозная добре, Нейтън успява да събуди Аналис от мъртвешкия сън, в която я постави Меркюри. Заедно – Нейтън, Гейбриъл, Аналис, Несбит и Ван – се включват в Съюза, който иска да убие Соул и инквизиторите му, да убие по-голямата част от Ловците и изобщо да се възобнови мира между Бели и Черни. Героите преминават през много премеждия, но още нищо не е свършило, защото има и трета книга, която все още не е издадена на български, но може да се намери на английски.

Ако все още има някой неразбрал, книгата страшно много ми харесва, Сали Грийн има завладяващ стил на писане и доста добре създава персонажи. Нямам търпение да завърша трета, която в момента чета на английски.

Не бива да обръщам внимание на Несбит. Знам, че той само ме дразни, но посягам към хляба и виждам белезите по ръката, черната татуировка, и ми иде да изкрещя, че ме е боляло, боляло ме е при всяка рана, а тялото ми е покрито с белези, да, бързо се възстановявам, ала винаги ме е боляло и не е вярно, че „нищо няма да ти стане“.

 

End of Summer Tag

What’s up, Knowses? Днес реших да направя един приятен таг свързан с края на лятото. Наслаждавайте се!

1. Изгревът на лятото: Книга, която нямаше търпение да прочетеш през лятото. 

Може би „Заедно на път“ на Сара Десен – не защото мисля, че е невероятна или нещо подобно, а просто исках да разбера дали съм подценила или надценила книгата и в общи линии мнението ми не се промени особено.

2. Прекалено топло, за да изляза: Книга, заради която прекара целия ден вкъщи.

„Прикачен“ на Рейнбоу Рауъл, много приятна книжка, интересна история и много добър начин на писане.

3. Летен плажен бар: Най-динамичната и пълна с обрати книга, заради която би избрал да прекараш вечерта вкъщи, вместо да излезеш с приятели.

„Двор от мъгла и ярост“ на Сара Дж. Маас – ТАЗИ КНИГА Е БОЖЕСТВЕНА! Мога да говоря за нея с години, остави ме размазана и разбита, толкова много неща се случиха… АХ НЕВЕРОЯТНА Е! Преди съвсем да изгубя разсъдъка си ще ви кажа само едно – ПРОЧЕТЕТЕ Я!

4. Лeтен road trip: Книга, която чете в колата по време на път/ по време на ваканция.

Докато пътувах към Жеравна четях „Прикачен“ на Рейнбоу Рауъл. По-горе съм казала малко думи за книгата.

5. Студена лимонада: Книга, чието начало не хареса, но в която постепенно се влюби.

„Отпор“ на Дженифър Л. Арментраут – в началото си мислех, че края на една от любимите ми поредици няма да е толкова добър, колкото си представях, но наистина в последствие се влюбих в книгата.

6. Охлаждащ Starbucks: Книга, подходяща повече за студени пролет, есен или зима.

Ще бъда честна, представях си, че ще чета „Двор от мъгла и ярост“ на Сара Дж. Маас през зимата (любимият ми сезон), нямам никаква идея защо.

7. Слънчево изгаряне: Книга, която прочете през лятото и определено не ти хареса.

„Самодива“ на Краси Зуркова – взех я с идеята, че ще чета фентъзи роман, а това е много далеч от фентъзи роман. Да не говорим за еднообразния и тежък стил на писане и точенето на локуми.

8. Слънчасване: Книга, от която очакваше повече и ти беше трудно да завършиш.

„Ние“ на Дейвид Никълс – толкова добре написано резюме, толкова безинтересна история.

9. Диня и пъпеш: Книга, която ти разкри сочни тайни и те остави без думи.

Дам, „Гневът и зората“ на Рене Ахдие. Прекрасна идея, много интересен начин на писане и отлично изградени свят и герои – какво да не й харесам.

10. Дъжд и хамак: Любимият цитат, който прочете и който те кара да философстваш.

Да, мамо. Да,знаеше. „Истински“ бяха нещата, към които мама и татко проявявха интерес, като вестниците и крикета, и килима, и парите, и други такива. Неистински бяха онези, които не виждаха и не ги интересуваха като приказките и госпожица Грей, и чудноватите хора, които мяркаше от време на време. Отдавна беше научил разликата помежду им и я приемаше, също като тази между червеното и синьото.

– „Гавин и завръщането на магията“ на Джеймс Тредуел

11. Златно слънце: Най-слънчевата, усмихната и лятна корица на която попадна.

12. Лятна любов: Книга, която би препоръчала отново и отново, заради емоцията, която носи.

„Гневът и зората“ и „Двор от мъгла и ярост“.

13. Залезът на лятото: Книгата, с най-красивия финал.

„Короната“ на Кийра Кас – толкова съм щастлива за Идлин и Еико!

Надявам се тага да ви се сторил забавен – всеки, който иска, може да го направи!

 

Книгите, които не завладяха ума ми #2

What’s up, Knowses? Днес ще подновя и тази рубрика, като добавя още 3 книги, към списъка с книгите, които не успяха да завладеят ума ми и да ме накарат да фенгърлвам до 04:00 през нощта. Надявам се да се насладите на поста, повече от колкото аз се насладих на долу споменатите книги, и да ми споделите, кои са книгите, които не са ви оставили с особено добри впечатления или просто не са успели да обсебят мислите ви.

„Ние“ на Дейвид Никълс

Бога ми, имах огромни очаквания за тази книга, анотацията беше толкова привлекателна, но останах много разочарована. Да, харесва ми, че има нещо подобно на ретроспекция, да, харесвам идеята на историята, но до тук. Героите са много зле изградени, при тях всеки ден е ново 20. Стилът на писане е много тежък и натоварващ, а авторът често се губи в нишката на исторята си. В Goodreads дадох 2 звезди, но имах предвид 1.5. Едва ли някога ще посегна отново, към тази книга.

„Заедно на път“ на Сара Десен

Книгата беше сладка, идеята е добра, харесвам Одън и Или (името по принцип трябва да се преведе Илей или Илай, нещо подобно), но с това се изчерпвам. Не харесвам особено стила на писане на Сара Десен, лек е, но не ми харесва думите, които подбира. Често се губи в исторята си, което е много изнервящо. В Goodreads дадох 3 звезди, но имах предвид 2.5.

„Нещата, на които не ни учат в училище“ на Емил Конрад

Може би онези 10 лв., които дадох преди около две години са най-глупаво пропиляните ми пари. Емил Конрад е влогър, при това е много добър влогър, но не става за писател. Единственото, което ме накара да продължа книгата беше, че наистина исках да разбера какви ги е сътворил, защото е един от любимите ми български влогъри. В Goodreads съм дала 2 звезди, което значи, че съм била доста щедра преди две години.

Briana in GIFs #2

What’s up, Knowses? Време е за рубриката „Briana in GIFs“, която аз меко казано обожавам. Ако не си спомняте, в нея споделям реакции при различни обстоятелства. Надявам се поста да ви хареса!

Когато героите, които шипвам се целунат за първи път 

Когато поредицата свърши

Когато звездата, която столквам (йас, много яко се изразявам) качи снимка в някоя социална мрежа 

Когато английската/американската корица е в пъти по-хубава от българската 

Аз и компанията ми, когато дойде нашата песен 

Когато разбера, че следващата книга от любимата ми поредица ще илзезе скоро 

Когато телефона ми не е в джоба 

И когато го намеря

Когато се окажа права за действията в книгата

Когато героя, който подкрепям, направи някоя абсолютна глупост

Когато се ядосам на някоя от приятелките ми

„Гневът и зората“ на Рене Ахдие

What’s up, Knowses? Усещам, че започвам да ви глезя много с честите си ревюта, но това няма да ме спре да споделя мнението си за една прекрасна книга, от която останах очарована, а именно – „Гневът и зората“ на Рене Ахдие.

Когато книгата излезе бях много скептично настроена, но след един милион ревюта, които изчетох и изслушах, реших да дам шанс на тази книга, като всичките предразсъдъци бяха зад гърба ми.

Книгата е вдъхновена от „Хиляда и една нощи“, която не съм чела и не мога да направя сравнение.

Историята се развива около Шахризад и Халид, като Шахризад става жена на Халид, въпреки че трябва да бъде убита, заедно минават през много премеждия и от омразата на Шахризад и дистанцираността на Халид не остава нищо.

Да се запознаем и с героите!

Шахризад, главната героиня, е поразителна. Тя става съпруга на Халид, за да отмъсти за Шива, най-добрата й приятелка, която е убита, една зора след като става съпруга на Халид. Шази е изключително мъдра и интелигентна, за нея няма такова нещо като граници, много силен персонаж. Тя е в епицентъра на всяко събитие в историята. Това, което най-много харесах в нея е, че тя не е тих, позволява си да говори и един от онези силни женски персонажи, за кито един клижен червей би желал да има във всяка книга.

Тарик, който ми лази по нервите, е приятел на Шази от детството и е найната първа любов. Той е зверски самоуверен, действа прибързано, но въпреки всичките му идиотски качества, това, което най-много ми харесва у него е, че обича Шази с цялото си сърце.

Сега е време да отделим малко време и на моят любимец, а именно – Халид, халифът, който заобичах още в началото на книгата. По неизвестна за народа причина, той всеки ден се жени за момиче и я убива на сутринта. Въпреки репотацията му на кръвожаден убиец, той се указва мъдър мъж с редица изключителни качества. С две думи мъж, който трябва да имам в харема си. Той много обича Шахризад, въпреки че често се нараняват един друг, и е готов да я защитава. Нали ви казвам, трябва да е в харема.

Деспина, прислужницата на Шази от Тива, е второстепенен герой, но я харесвам твърде много, за да я пропусна. Тя е арогантна, саркастична, иронична, просто невероятна. Гъркинята има силен дух и е една от любимките ми, официално.

Мисля, че тази книга си заслужи 5 звезди със абсолютно всичко – невероятна история, перфектно изградени герои, прекрасния стил на писане на Рене Ахдие, това, че сякаш влизаш в историята, абсолютно всичко е идеално. Вече нямам търпение да прочета следващата книга!

Защото нищо, нито слънцето, нито дъждът, нито дори най-ярката звезда в най-тъмното небе не може да се сравнява с чудото, което си ти.

„Гавин и завръщането на магията“ на Джеймс Тредуел

What’s up, Knowses? Днес, след толкова време, е време да ви зарадвам с едно ревю на книга, а именно – „Гавин и завръщането на магията“ на Джеймс Тредуел.

Мога да кажа много неща за тази книга – някои много хубави, други не чак толкова. Тредуел има интересен начин на писане, умее да описва, като не прекалява с това. Често обаче се губи в нишката на действията, отделя много време на неща, които не са съществени за действията в книгата. Самата идея е много интересна, но лично на мен цялата мистерия ми дойде в повече. Няма нищо лошо в това да си задаваш въпроси, да очакваш отговори за някои неща, но ако става дума за едни 50% от книгата – да, това не е никак добре.

Книгата има две сюжетни линии, което наистина много ми хареса. В едната се срещаме с Гавин и живота му, а другата е заета от Великия маг. Интересно да видиш как миналото и настоящето да се преплитат – как Великият маг се сдобива с Дарът и как го губи. В настоящето, където се намира Гавин, се случват също интересни неща още от самото начало – неразбраният Гавин, отстранен от училище, отива в Корнуол, но уви, на гарата няма никаква леля Гуен.

По пътя към Корнуол, Гавин се запознава с Хестер Лайтфут – „лудата професорка“, една наистина шантава и непредвидима жена, която, въпреки всичко, много харесах като персонаж. Заобичах я още от клетвата й във влака.

Марина – странното момиче, което ми лазеше по нервите с наивността си, е също много интересен персонаж, тя подкрепи Гавин, не му се изсмя в лицето заради нещата, които вижда, което я издигна в очите ми. Харесва ми цялостното й отношение към всички – Гавин, баща й, Кейлъб и много други.

Великият маг и Касандра са най-добре изградените герои, поне според мен. Въпреки невероятната си сила, Великият маг е кръгъл идиот, воден от любов, като почти всичките му действия граничат с лудост. Касандра е пълна противоположност на Великия маг – много мъдра и интелигентна жена, която обожавам като персонаж.

Крайно време е да кажа нещо и за Гавин. Гавин е много умно момче, за съжаление – не разбрано от никого в лондонското си обкръжение. В началото Гавин беше един хлапак, а в края се доказа като абсолютен боец. Това, което не харесвам у него – твърде често се губеше в себе си, е поне в първите 300 стр., беше му трудно да бъде себе си, да излезе от черупката.

„Гавин и завръщането на магията“ е книга, излизаща от стереотипите на фентъзито и хоръра. Различна и пъстра книга, която си заслужава да се прочете.

Благодаря на AMG Publishing за предоставената възможност да прочета тази книга, в замяна на честно ревю. 

Да, мамо. Да,знаеше. „Истински“ бяха нещата, към които мама и татко проявявха интерес, като вестниците и крикета, и килима, и парите, и други такива. Неистински бяха онези, които не виждаха и не ги интересуваха като приказките и госпожица Грей, и чудноватите хора, които мяркаше от време на време. Отдавна беше научил разликата помежду им и я приемаше, също като тази между червеното и синьото.

 

 

Unboxing BOPS #2

What’s up, Knowses? След като вчера дойде кутията ми, а не трябваше да споделяме спойлери, днес ви представям кутията или поне това, което аз получих.

Да речем, че на тази снимка, която e оперирана от фокус, виждаме нещо подобно на това, което първоначално видях в кутията, защото всички знаем колко съм любопитна.

Това, което ми направи впачатление е тази жълта хартия, която много ми хареса. Всичко в кутията е в тон, което е много важно за мен. Цветът на логото на BOPS е в добра комбинация с изключително много цветове. Цветовата гама е  много добре подбрана.

 

 

Да започнем с това, което намерих в кутията си.

Надявам се, че се вижда добре, но за тези, които не виждат – на гривната е изписано Summer Book Club. Този вид силиконови (мисля) гривни са много удобни, защото са по-спортен аксесоар, но и могат да се използват като ластик за коса.

 

Тази сладурска торба, ако мога така да се изразя, беше нещото, което грабнах веднага, след като отворих кутията. Намирам я за страшно полезна, изглежда много здрава, а да не говорим за прекрасния щампиран цитат.

 

 

 

Следващото нещо, което открих в кутията, беше този плакат. Държа да кажа, че това не е единствения модел, до колкото знам има и още един вариант на плаката. Аз лично намирам този вариант за изключително интересен и освен това, се вписва във всички сезони.

Книгата във августовския BOPS e „Летни дни и летни нощи“ и е сборник с романтични разкази. Очаквах, че това ще бъде книгата за таз месечната кутия, чувала съм много добри отзиви за нея и смятам скоро да я прочета и естествено, да напиша ревю за нея.

Към книгата е добавен и разделител с темата на кутията, но моята Брианска личност забрави да го снима.

Моите поздравления към Алекс и Райс от Четат ли двама, за невероятната кутия, мисля, че трябва да им благодарим , затова че ни донесоха това книжно удоволствие. Абсолютно всичко в тази кутия е много полезно, а и нещата са свързани и са перфектно цветово подбрани. Вече нямам търпение за следващата кутия!

 

 

58 неща, които ме карат да бъда щастлива, че съм блогър

Whats up, Knowses? След като отдавна не бях не писала нищо в тази рубрика, реших да я върна към живот с един мако по-личен пост, а именно – 58 неща, които ме карат да бъда щастлива, че съм блогър. Надявам се постава да ви хаеса. Да започваме!

1. Това, че имам възможност да изразявам мнението си публично.
2. Намирането на още блогъри
3. Кореспонденцията с още блогъри
4. Споделянето на опит
5. Това, че мога да зарадвам някого
6. Забавните моменти
7. Прекрасното чувство, когато видиш, че пост, върху който си се трудил много, получава много внимание
8. Това да стоиш до 01:00-01:30, за да завършиш някой пост
9. Милите коментари
10. Възможността да пиша за нещо, от което се интерсувам, от което разбирам.
11. Чувството, което ме обзема, когато имам идея за пост или рубрика
12. Когато хората говорят за нещата, които дразнят един блогър и аз ги знам много добре
13. Когато някой мой приятел стане блогър и аз му помагам. Ще се радвам да погледнете блоговете на моите приятели Боби и Антон .
14. Когато видя, че семейството и приятелите ми четат блога ми
15. Самия блог
16. Времето, което посвещавам на блога си
17. Когато някой по улицата спомене блога ми
18. Когато хората ми търсят подаръци върху темата на блога и се посъветват с него
19. „Ще пишеш ли за това в блога си?“
20. Връзката блогър-читател
21. Когато чуя някого да хвали блога ми
22. Когато някой пита каква е разликата между блогър и влогър
23. Когато можеш да спелуваш линка на блога си без грешка
24. Когато видя, че много хора споделят идеите ми
25. Възможността да се запозная с много нови хора чрез блога си
26. Когато хората ме питат нещо за блога
27. Името му
28. Начинът, по който изглежда
29. Факта, че се старая много
30. Когато празнувам рожденния ден на блога си
31. Желанието просто да седнеш и да запишеш всичко, което ти дойде на акъла
32. Чувството, когато натиснеш бутона „Публикуване“
33. Когато направиш нов рекорд на блога си
34. Дори спам коментарите са изключително мили
35. Това, че си част от едно невероятно книжно общество
36. Колко горда се чувствам, пишейки този пост
37. Факта, че мога да се наречека блогър, въпреки че е непрофесионално
38. Факта, че е непрофесионално го прави толкова специално
39. „Кога ще качваш нещо ново в блога си?“
40. „Доверих се на това, което си написала в блога си…“
41. „…  книгата е божествена!“
42. „… книгата наистина не е чак толкова добра.“
43. „О, да, беше го споменала в блога си.“
44. Когато родителите ми се хвалят с това, че дъщеря им е блогър
45. Когато завършиш един поост и знаеш, че най-трудното започва сега.
46. Когато видиш нещо в интернет и си кажеш: „Това е перфектно за блога ми“
47. Когато свързваш лятото с повече време за блога си.
48. Когато клепачите ти се затварят, но ти трябва да завършиш поста.
49. Харесванията, които също ти показват, че си вършиш добре работата.
50. Когато искаш да напишеш толкова много неща, но нищо не ти звучи така добре.
51. „Съжалявам, но ще пиша пост за блога си.“
52. Когато някой някой каже, че да си блогър е жалко, но ти си готов да се бориш като опълченците на Шипка.
53. Блогърските шеги
54. Когато някой блогър стане твой много близзък приятел
55. Когато видиш гледания от чужбина
56. Когато сънувам нещо свързано с блога си
57. И на другия ден го направя
58. Когато се осъществи диалог и изказването на мнението ми не е обезмислено

Е, това е от мен. Държа да кажа, че някои от нещата съм написала така, че да звучат все едно ги правя и се случват само на мен, защото не съм чула подобно нещо от никого. Приятен ден!

TOP 5 Favourite Couples

What’s up, Knowses? Днешният пост е класация с пет места, които ще бъдат заети от моите любими двойки. Споделете ми кои са вашите в коментарите. Нека да започваме!

5. Гидиън и Гуендолин от поредицата „Скъпоценните камъни“

Беше ми много трудно да избера коя двойка да заеме петото място. Гидиън и Гуен са много сладки, но нещо просто ми липсва. Гидиън е твърде нахакан и затворен, а Гуен твърде неуверена, а когато има кураж – импулсивна. Въпреки това, те очевидно се една от любимите ми двойки.

4. Хейзъл и Огъстъс от „Вината в нашите звезди“

Обожавам тази двойка и единствената причина да ги поставя на четвърто място е, че всичко свършва точно когато е започнало. Огъстъс и Хейзъл са прекрасни, но не успях да им се наситя.

3. Америка и Максън от поредицата „Изборът“

Знам, че ги прехвалвам, знам, че е неочаквано. Тук нещо отново не ми достигна, а и не успях да видя същината на тяхната любовна връзка, не успях да ги видя заедно, като изкючим „Наследницата“, „Короната“, където действието е съсредоточено върху Идлин и нейния Избор, и в „И заживели щастливо“, където им е посветено малко място.

2. Деймън и Кейти от поредицата „Лукс“ 

Една от любимите ми двойки, една от любимите ми поредици. Обожавам ги и двамата, но нещо в Кейти не ми достигна, сякаш част от нея просто не порастна, а си остана същото плахо обикновено момиченце. Странно ми е да го кажа, но да.

И БАРАБАНИ, МОЛЯ!

1.Рисанд и Фейра от поредицата „Двор от рози и бодли“

Мисля, че всички знаехме, че това ще бъде двойката, която ще вземе златото. Рисанд и Фейра са просто уникални, обичам ги с цялото си сърце, шипвам ги, изобщо невероятни са и няма нещо в тях, което да не харесвам. Харесах и двамата като самостоятелни герои, когато се срещнах с тях за първи път, обожовам ги като двойка. Те си заслужиха златото.

Вегетарианство Q&A

Whats up, Knowses? Както някои от вас знаят, аз съм вегетарианка от около 7-8 месеца. Днес реших да отговоря публично на някои от въпросите, които са ми задавани по тмата. Ако вие имате някои въпроси, питайте ме в коментарите. Да започваме!

Веган или вегетарианец? 

Много хора не знаят разликата между веган и вегетарианец. Вегетарианецът не яде месо, а веганът не се храни с никакви животински продукти: месо, мляко, яйца, мед и т.н. Веганите още не използват продукти, в които има кожа, вълна, глицерин и т.н.

Какъв вид вегетарианец си?

Моя вид вегетарианство е оволактовегетарианството или по-просто казано ям и яйца, и млении продукти и се лишавам единствено от месо.

Защо реши да станеш вегетарианка?

Никога не съм била гояма почитателка на месото, преди това ядях единствено пилешко. Спрях да ям месо, защото не ми е чак толкова вкусно и понеже не ми е приятно да знам, че някой умира, защото аз съм гладна.

Само ти ли си вегетарианка в семейството си? 

Да, само аз в семейството ми не ям месо. Никой от родителите ми не ме е карал да спра да ям месо.

Как реагираха родителите ти, когато им каза, че спираш да ядеш месо?

Предполагам, че реакцията им беше съвсем нормална. Приеха го добре и нямаше проблеми. Поговорихме малко и това беше.

Трудно ли си избираш храна в ресторант?

Да, не защото съм вегетарианка, а защото по принцип трудно си избирам.

Качи ли няколко килограма, когато спря да ядеш месо? 

Не, защото аз рядко ядях месо и това не се отрази особено на килограмите ми.

За колко време се реши да спреш да ядеш месо? 

За сравнително кратко време – 4 дни. Познавам хора, които месеци наред мислят и се чудят дали да станат вегетарианци или не.

Страх ли те е от месо, месарници и прочие?

Не, месото не ме плаши и не ме е гнус от месо. Смятам, че реагирам абсолютно нормално, когато видя месо.

Замисляла ли си се да започнеш отново да ядеш месо? 

Не, не съм мислила за такова нещо досега. Харесва ми да съм вегетарианка и се чувствам добре така.

Какво е отношението ти към хората, които ядат месо?

Нямам никаъв проблем, но аз имам причини да не ям месо и стоя зад мнението си.

Е, ако вие имате някакви въпроси – задайте ги. Надявам се да съм била полезна и ви пожелавам приятен ден!

 

 

„Двор от мъгла и ярост“ на Сара Дж. Маас

Аз съм размазана, стъпкана, опожарена, разбита, счупена, сдъвкана. Положението е много сериозно, забравих да кажа Whats up, Knowses.

Whats up, Knowses! Днес ще ви плямпам за една умопомрачитена книга, а именно -„Двор от мъгла и ярост“ на Сара Дж. Маас.

 

Тамлин, който преди обожавах и вече мразя, напуска харема. Държа се ужасно с Фейра и е един гаден рус изверг. Освен, че се доказва като пълен кретен, което ми напомня, че ще избърша пода с него, той пада зверски ниско и благодарение на него заобичвам още повече Рисанд.

Aw, Рисанд е сладур, той е божество, Аполон, Херкулес… Той е Рисанд и това е най- хубавото му качество. Научаваме много за него, миналото му, бъдещето му, приятелите му и всичко около него. Той израства по-всички възможни начини, доказва се като всеотдаен човек, готов да се жертва за това, което истински обича. Рис е един от малкото герои, които уважавам, на които се възхищавам, които обичам. Той е силен, добър, разкрива истинската си природа и е най-добрия враг, приятел и другар.

 

Люсиен ме дразни много, ама страшно много, но по някаква странна и неизвестна, за моята Брианска личност, причина, остава в харема. Той ми се доказва като не чак толкова добър приятел и ме разочарова, но въпреки това не мога да го мразя.

 

Амрен е част от Вътрешния кръг на Рис. Тя е дръзка, силна, хищна и всеотдайна. Уникална е и като характер, и като произход. Тя е достойна за уважение и заслужава напълно да сбъдне целите си. С Фейра стават много близки и тя е една от малкото, на която Фейра може да се довери, да излее душата си. Амрен се издигна в очите ми още при първата й поява в книгата. Идеално изградена героиня.

Мор също е част от Вътрешния кръг на Рис и му се пада братовчедка. Тя е тази, която заедно с Рис и Амрен, пази искрицата в сърцето на Фейра, когато тя едва се държи на ръба. Издигна се в очите ми, защото има много тежко минало, защото има добра душа и голямо сърце и е един пример за прекрасен и истински приятел.

Касиан е един от най-интересните персонажи в книгата, защото както си се подхилква и прави нормалните за мъжете закачки, той е изключителен мъж, който се бори за това, което обича, той вярва във Фейра, знае как да постъпи и да не забразвяме тежкото минало, присъщо за всеки един от членовете на Вътрешния кръг. Не е нужно да ви казвам, че влиза в харема.

Азриел е също много итересен герой, той е затворен, тих, отново преживял много, но това, което най-много ми харесва в него е, че той никога не се оплака, не каза нищо, винаги се опитваше да помогне. Въпреки че изглежда тих и смутен, зад маската му се крие един кръвожаден звяр, който е готов да убива за любимите си хора. Необичайно е за мен да харесвам такъв тип герои, но той очудващо влиза в харема.

 

Последният герой, с който ще ви запозная, или по-скоро ще проследя развитието му, е Фейра. Фейра в „Двор от рози и бодли“ и  Фейра в „Двор от мъгла и ярост“ са едни коренно различни персонажи. Фейра израства много, тя не е старото невинно и наивно момиченце, тя е жена, в най-истинския и силния смисъл на думата. Тя е силна, готова да се бори, готова да напусне човека, заради който е била убита и, заради който в крайна сметка се превърща в елф. Тя става още по-мъдра и ми харесва, че тя не е типичната хленчещата пешка, тя е играчът, тя е своят собствен Господар. Невероятно е да видиш как тихомълком чувтсвата й към Тамлин се изнизват и на тяхно мястто, милиарди пъти по-силни и несигурни, идват чувствата й към Рисанд. Възхищавам се на това, че тя си даде шанс да бъде щастлива, даде си шанс да промени не само нейната, но и още много съдби.

Едва ли е остнало много, за което да говоря без да издам някой спойлер, но ога да ви кажа, че всичко се преобръща на 180 градуса. Толкова много неща, разбирания и битки толкова много загадки, отговори и въпроси…  Просто прочетете книгата!

Мога единствено да похваля Сара Дж. Маас – справила се е перфектно с абсолютно всичко и искам колкото се може по-бързо следващата.

– Въпросът не е дали те е обичал, а колко. Твърде много. Понякога любовта е отровна.

My Fictional Bookish Girl Squad

Whats up, Knowses? Днес реших да ви поздравя с един прекрасен таг,който имам възможността да направя, защото прекрасната Юли ме тагна! Аз тагвам страшно много хора, защото ми е много интересно как ще се справят те, а именно: Йоли, Илияна, Антон, Румяна и Памела. Е, след като уточнихме нещата с тагването, да продължаваме със самия таг!

1.Героиня, която ще те накара да излезеш навън, когато нямаш настроение.
Исках да запазя Кейти от поредицата Лукс за по-късно, но, повярвайте ми, не мога. Кейти е една от любимите ми героини ever и освен това обича да се занимава с растенията в градинката си, която, колкото и изненадващото да е, е навън.
2.Героиня, която ще е до теб в трудните ти моменти.
Мисля, че Рианън, от „Всеки ден“ на Дейвид Левитан, е перфектна за това. Тя е много сърцата и мила, въпреки че много ме дразни в края на книгата.
3.Героиня, на която можеш да довериш проблемите си и която винаги е готова да те изслуша.
Хейзъл от „Вината в нашите звезди“на Джон Грийн, много я харесвам и тя просто винаги ще има едно специално място в сърцето ми. Освен това тя има мнение за всичко и е много сърцата.
4. Героиня, която ще ти помага, когато се местиш
Роуз от „Академия за вампири“ ще ми помага и ще ме разведрява, докато ми се налага да си оправям апартамента.
5. Героиня, с която можеш да клюкарстваш.
Веднага казвам Бет от „Прикачен“ на Рейнбоу Рауъл (ай дано скоро да напиша ревю), защото я харесвам повече от Дженифър и е перфектната за тази работа. 
6. Героиня, с която да отидеш на почивка.
Кару от „Създадена от дим и кост“, защото тя може да прави какво ли не и защото би ми било приятно да си прекарам почивката в нейната компания.
7. Героиня, с която ще ти е удобно дори и да не си говорите през цялото време.
Фейра, защото толкова много й се възхищавам. Ще оставя само това изречение, за да не пиша пак ревю на „Двор от рози и бодли“.
8. Героиня, която винаги е готова за нови приключения.
Ще кажа Марго от „Хартиени градове“, останалото всички го знаят.
9. Героиня, която ще излъже в напрегнат момент само за да те спаси.
Марли от Изборът 100% би го направила, защото е мила, човечна и е истински приятел.
10. Героиня, която ще ти помага да учиш.
Хърмаяни, защото тя е зверски ученолюбива и според мен умее да обяснява.

Е, Knowses, това бяха моите отговори на този таг, пожелавам ви приятен ден и да продължавате да четете! See you soon!

 

 

„Прикачен“ от Рейнбоу Роуъл

What’s up, Knowses? Съжалявам, че не съм писала от толкова много време, но съм на почивка в Жеравна. Днес, ще ви говоря за една страшно интересна книга, а именно – „Прикачен“ от Рейнбоу Роуъл.

Естествено и този път спазих неписаното правило да не съм чела нищо и от тази авторка и не знам какво съм правила с живота си преди тази книга. Книгата е невероятна и това показва, че трябва да продължавам със спонтанното влизане в Orange и избиране на книга просто така, защото ми изглежда интересно четиво.

Линкълн работи във вестник „Куриер“ и задачата му е да чете имейлите, които имат червени флагчета и попадат в УебШарк и при необходимост да изпраща предупреждения.  Така се среща с Бет и Дженифър, чиито имейли редовно имат червени флагчета. Хумора им, това, че са толкова близки, това, че си позволяват да са себе си, а и сигурно много други неща, го карат да очаква с нетърпение имейлите им. Той още превъзмогва раздялата си с първата си любов, живее с майка си, слуша мрънкотенето на сестра си и се опитва да започне нова страница в живота си, докато продължава да мисли за миналото си. Сам по себе си, Линкълн е изключително интересен герой, но не влиза в харема на Бриана, просто защото не е мой тип. Sorry.

Сам е малката и сладка бивша на Линкълн, първата му любов, от която той се възтановявава почти едно десетилетие. Сам е странна, по свой си начин духовита, но на мен въобще не ми харесва това момиче. Тя е егоист и е обича да е център на внимание, а на мен това не ми се нрави. 

Кореспонденцията между Бет и Дженифър е невероятна, защото те си споделят всичко, за абсолютно всичко, по всякакъв начин, по което и да е време. Дженифър много ми харесва, защото тя е очарователна и говори по много интересен начин за Мич – нейната половинка. Ноо пък предпочитам Бет – нейните планове или се провалят, или стигат до прекрасен завършек, което толкова се доближа до моята светла Брианска личност. Също така да не пропуснем иронията и сарказма, защото това са неща, без които не мога да живея. Друго нещо, което харесвам в Бет е, че тя говори в детайли – не се впуска в точене на локуми, но винаги отразява детайлите, независимо за какво става дума.

Страшно ми е трудно да говоря за сюжета, защото имам чувството, че каквото и да кажа, ще бъде спойлер. Изклпчително приятно е да четеш за това как един мил, учтив, красив по старомоден начин и срамежлив сладур се влюбва в момиче, четейки само кореспонденцията между нея и най-добрата й приятелка. В книгата се случват много неща и Линкълн, от затворения хлапак, се превръща в принца на бял кон в своята собствена приказка, той расте като гъба и далеч не става дума за ръст.

Книгата ме остави с много хубави емоции, всичко беше изпипано до съвършенство и давам 5 от 5. Идея си нямате колко бързо минават страниците, като пясък през пръстите. Роуъл има прекрасен стил на писане, моите поздравления.

Дами и господа, г-н Цитатът:

<<Бет – Дженифър>> Харесва ми идеята да му говориш. Дори и да не те разбира. Но нали е в теб, сигурно сте близки по съседски.

Дали да не започна да говоря на яйцеклетките си… Ей така, за кураж. Като речта на Уилям Уолъс в „Смело сърце“

Briana in GIFs #1

What’s up, Knowses? Днес ми дойде идеята за още една нова поредица, а нейното име е Briana in GIFs. В нея основно ще виждате моите реакции и нещата, които ми се случват, чрез GIFs. Надявам се да ви хареса и нека да започваме!

Купчината ми от книги, които ще прочета

„Продължението ще бъде издадено след година“

„Проумей го, те няма да се съберат“ ( shoutout за Преси)

„Добре де, събраха се“ (х2)

Фейра успя

„Филмът е много по-добър от книгата“

„Хари Потър не струва“

„Хърмаяни трябва да бъде с Хари“

„Тя го напусна заради него“

Предстои голямо намаление (за книги естествено)

Книгите, които не завладяха ума ми

Whats up, Knowses? Понеже станаха твърде много книги, които ме оставиха с не чак толкова добро впечатление, реших да направя нова поредица, в която ще ви досайдам с една идея по-къси мнения за книги, които не харесвам по една или друга причина.

И благодаря на прекрасната Габи, която измисли заглавието. ОБИЧАМ ТЕ!

„Синът на града“ от Том Полък

Чувала съм прекрасни неща за тази книга, всеобщия любимец, Христо Блажев от Книголандия, даде 4.5 в ревюто си, но не, аз просто не успях да харесам тази книга, не успях дори да я прочета до края. Наистина има добра идея, добре създадени герои, но стилът му на писане въобще не ме завладя, не успях и да влеза в света на героите. Някъде около 50 страници преди края бях толкова уморена, не можех повече да се тормозя с тази книга и я зарязах. В Goodreads дадох 2 звездички, по-скоро заслужаваше 2.5, но за 3 звездички изобщо не може да се говори. Може би някой ден ще й дам втори шанс.

„Самодива“ от Краси Зуркова 

И естествено, болшенството трябва да е влюбено в тази книга, но аз не трябва я харесам. Съжалявам, но когато започнах да чета тази книга очаквах фентъзи, а получих любовна история с щипка самодиви. Твърде много описания и героиня, която просто ми лази по нервите. Имам чувството, че я надцених като й дадох 3 звездички в Goodreads. Може би и на нея ще дам втори шанс някой ден.

„Повелителката на метлата“ от Софи Кинсела

Книгата си беше сладка, няма спор, но героинята ме дразнеше зверски, а самото действие се развиваше или много бавно, или много бързо. Софи Кинсела е много харесвана авторка, няма спор, но това определено не е една от най-добрите й книги. Все пак до някаква степен си заслужи 3 звездички. Може би ще й дам втори шанс в бъдещето.

 

Е, Knowses, това бяха книгите, които не ми харесаха чак толкова много. Споделете ми кои са книгитв, които вие не харесвате и защо, в коментарите. See you soon!

Unboxing BOPS

Whats up, Knowses? Днес няма да има никакви лирични отклонения (надявам се), защото нямам търпение да ви покажа първата българска книжна абонаментна кутия – Box of Paper Smiles, за по-накратко BOPS.

Първо, трябва да благодарим на прекрасните Алекс и Райс от „Четат ли двама“ , на които дължим тази прекрасна кутия.

Държа от сега да се извиня за качеството на снимките.

Да започваме с разопаковането!

Както добре виждате вече съм отворила кутията, бях страшно любопитна. Така изглежда кутията отвън.

 

 

 

Когато отворим кутията виждаме това, но с една идея хартията е по-ненамачкана. Чаровните Алекс и Райс са ни оставили едно писъмце, където казват малко повече за кутията и какво съдържа тя. Харесва ми това, че емблемата на BOPS е синя, хартията също е синя, абсолютно всичко е в тон.

 

И когато най-сетне отворим кутията, виждаме това. Първото нещо след книгата, което ми се наби на око, беше калъфката, наистина имат страхотни идеи.

 

 

Ето я и сладурската калъфка, която веднага сложих на възглавницата си. Честно, не е ли прекрасна? Чете се прекрасно на нея.

 

 

 

Както вече разбрахте, книгата е „Вестители“ от Цветелина Владимирова, която по принцип имам, но едно копие никога не е в повече. Да не говорим, че обожовам корицата, начинът, по който е оформена книгата, е чудесен. ИМА И АВТОГРАФ!Още по-сладурско е, че има и писмо от Цвети, към читателите и получателите на кутията.

Книгоразделителят е тематичен и на него е изписана темата на кутията и също така е много удобен за книги, които не са чак толкова дълги като размер (силно се надявам да сте ме разбрали).

 

 

Последното нещо, в кутията е тази ароматна свещ. 

 

 

 

 

 

Е, това е всичко, което имаше в кутията. Аз съм много доволна от това, което получих, и съм много щастлива, че я имам и ако не сте си я взели – ами време е да си поръчате кутия за следващия месец. See you soon!

 

 

 

„Хартиени градове“ от Джон Грийн

Whats up, Knowses? Днес смятам да ви представя „Хартиени градове“ на Джон Грийн – книга, за която често казвам, че ще й дам шанс и това така и не се случва… ДОСЕГА. Естествено, трябва да благодарим на маратона за това. БЛАГОДАРИМ ТИ ,МАРАТОНЕ.

Куентин, или накратко Кю, е момче, което съвсем скоро ще завърши гимназия. Една вечер Марго Рот Шпигелман, момичето, в което е влюбен от години, се появява на прозореца му, преживяват невероятно приключение, а на другия ден момичето изчезва. А Куентин се опитва да я върне обратно, опитва се да я намери и най-накрая да се бори за любовта си. Кю е изключително умно момче, невероятно упорит и храбър. В харема.

Бен е един от най-близките приятели на Куентин и в последствие става гадже с едно от най-известните и красиви момичета от училището – Лейси. Той има невероятни изцепки и един от любимите ми герои. Върши невероятни простотии, но все пак влиза в харема. 

Рейдар е другия най-добър приятел на Кю, той е изключително умен, зарибен е по Омникшънъри (мисля, че се пишеше така) и има сладко гадже. Родителите му имат огромна колекция от различни неща с Дядо Коледа афроамериканец. Също има велики изцепки, и става част от харема.

Лесли е едно от момичетата, за които се предполага, че са били приятелки на Марго, преди тя да изчезне. Интересен герой е, умна е, малко досадна и натрачива на моменти, но също е интересен герой и има своите моменти.

Всичко в сюжета се развива около Марго Рот Шпигелман – тя, нейните мисли, нейните планове, нейното изчечване. Влюбеният Кю въвлича приятелите си в приключение, в което те отиват на 1500 км далеч от дома, един за отговори, друг от любов, трети за пътешествие, четвърти, защото е истински приятел. 

Това, което най-много ми хареса в книгата, е самото действие, идеята на книгата, защото точно в тази история толкова много описания и размишления ми се сториха абсолютно ненужни и бяха само загуба на време.

В Goodreads дадох 3 звездички, но реално давам 3,5 – защото размишленията просто ми бъркат в червата и края не беше чак толкова хубав.

Следах надолу и си мислех, че аз съм направена от хартия, че точно аз, а не някой друг, съм сгъваемият, тънък, плосък червей. И най-важното е, че хората харесват деята за хартиеното момиче. Хората харесват хартиени момичета. Винаги е било така. И най-лошото е, че самата аз харесвах идеята да бъда това хартиебо момиче. Та нали аз култивирах тази идея.

„Заедно на път“ на Сара Десен

  What’s up, Knowses? Както сигурно сте разбрали, вчера започна БКМ – Българския Книжен Маратон. За първата категория – книга, в която действието се развива около море или океан, избрах „Заедно на път“ на Сара Десен, на която бях обещала да дам втори шанс. 

Тези, които следят блога ми от повече време или са изчели всичките ми постове, знаят, че не бях особено впечатлена, когато прочетох за първи път книгата. Да, речем, че мнението ми се промени към по-добре. 

Одън Уест току-що е завършила и лятото преди университета отива на гости у баща си в крайбрежното градче Колби. Од е дете на свръх интелигентна, себична и горда жена, на която въпреки годините не й липсва мъжка компания, а баща й скоро се е оженил за младата и розова Хайди, с която имат малка дъщеричка – Тизба. Госпожица Уест обича да бодува и нощите си прекарва в „Рей“, пиейки кафе. 

Или Сток е мълчалив и затворен, претърпял е катастофа, в която е загубил най-добрия си приятел и от този черен ден насам се лишава от забавления и подобни. Той също бодува. Сток обожава колоезденето, но след случката с най-добрия му приятел не кара колело. 

Лиа, Естер и Маги са най-добри приятелки, които работят в „Клементайн“ – напудрения магазин на Хайди. Те си създават лошо първо впечатление за Одън, но постепенно отношенията им се затоплят. Огромно впечатление прави Маги, която е изключително драматична и чувствителна. 

Това, което най-много ми харесва в отношенията между Или (което трябва да се чете Илай) и Одън е, че двамата са естествени и при тях няма онова „Уф, не трябваше да му казвам това“ , „Дали той ще ме хареса така“ или „Трябваше ли да го направя така спонтанно“ – те са просто Или и Одън без да се преправят, да лъжат другия или себе си. 

Сюжета се върти около Одън – новото семейство на баща й, нощите й, мисли за Или, мисли за детството, което е пропуснала, мисли за развода на родителите й и как се е почуствала тогава, мисли за себе си, семейството си и живота. Това, което не ми харесва в книгата е края – идеята беше развита прекрасно, начинът на писане на авторката беше лек и приятен, но към края нещата започват да се развиват бавно, мудно, самата идея се губи, а стилът на писане става по-мрачен и някак си тежък.

Миналия път в Goodreads дадох 3 звездички, но имах предвид 2.5, но днес съвсем спокойно ще й дам 3 пълни звездички, просто защото усетих и оцених основната идея по-добре, но края въобще не ми хареса и това е причината да се огранича до 3 звездички. 

Ужасно е, когато някой те напуска. Животът продължава, но – както каза Или – краят си е край. Няма значение какво е случило преди това и колко важно е било. Краят си е край. 

Победители в Summer Giveaway

What’s up, Knowses? Крайно време е да обява победителите в Giveaway-а, който наскоро обявих. Първо държа да благодаря на всички, които участваха, за мен това значи много.
„В морските дълбини“ на Дженифър Донъли печели Anton Ciper
„Ние, лъжците“ на Е. Локхарт печели Елена
„Заедно на път“ на Сара Десен печели Стела Димитрова
Честито на победителите, с които ще се свържа днес!

„Двор от рози и бодли“ на Сара Дж. Маас

What’s up, Knowses? Днес благочестивата Бриана реши да прояви милост и да напише ревю на „Двор от рози и бодли“ на Сара Дж. Маас.
Първо, държа да кажа, че никога през живота си не съм чела нещо на Сара Дж. Маас (наточете коловете добре) преди тази книга. И очудващо много искам да хвана следващата, защото тази ме преби, сдъвка, изплю и стъпка.
Фейра е млада девойка, която по стечение на обстоятелствата, става ловец и един зимен ден убива вълк, който се оказва елф. Заради Договора, сключен между смъртните (сиреч хората) и елфите (безсмъртни са, cool), трябва да бъде убита или да прекара остатъка от живота си в Притиан (или земите на елфите). Живяла е много тежко и заради едно обещание се грижи за цялото си семейство, въпреки че има две по-големи сестри и баща. Фейра е изключително умна, въпреки че не може да пише и чете, много добра, но същевременно ината и дръзка. Не искам да издавам, но в още в първата книга тя израства много, минавайки през редица изпитания.
Тамлин е елф, Върховен елф, Велик Господар на Двора на Пролетта. Той дава убежище на Фейра, като й предлага дома си. Всъщност точно той взима Фейра от дома й и я води в Притиан. Миналото му не е никак леко. Там е много красив, нищо че през 99,9% от книгата е с маска и знаем съвсем малко за лика му. Той също израства много в книгата, става по-чувствителен, мъдър и смел. Влиза в харема на Бриана.

Люсиен е елф, най-добрия приятел на Тамлин. Изиграва изключително важна роля в книгата и също израства. Преживял е много и това до една степен оправдава лошото му поведение в първите 200 страници. Също много красив и много мъдър, влиза в харема на Бриана, защото е съркастичен.
Рисанд е Велик Господар на Двора на Нощта и както помага на Фейра, така и й пречи. Много красив, мъдър, хитър, надут, отново преживял много. Въпреки че е голям злобар, мисля, че израстна към малко по-добро. Влиза в харема на Бриана, защото обичам да го мразя.
Амаранта е кралица на Притиан и е единствената, за както нямам нищо положително да кажа. Зла, плашещо красива, жестока, садистична или с две думи – просто ужасна.
В основата на книгата е болест, която застрашава елфите и героите се борят с нея със зъби и нокти. Като Велик Господар Тамлин дава всичко от себе си, за да защити своите поданици, а чувствата, които се зараждат между него и Фейра са слънчеви лъчи из гъстия мрак.
Наистина, моите адмирации към Сара Дж. Маас, невероятен стил, качества на писател, прекрасно развита идея и изпипан, до съвършенство, свят.

„-Обзалагам се, че ще се изплюеш и в лицето на смъртта, когато дойде да те вземе. „

New Summer Giveaway

What’s up, Knowses? Както повечето от вас знаят, на 11 юли започва Българския Книжен Маратон (БКМ) и той започва с категорията за Книга, чието действие се развива около море/океан. Тази категория обявих аз и се чувствам длъжна да дам наколко примера, но освен тях днес давам началото на Giveaway – от днес 25 Юни до 5 юли ще можете да участвате в Giveaway-a ми и да спечелите една от 3 книги.
А това са:
1. „Заедно на път“ на Сара Десен
2. „Ние, лъжците“ на Е. Локхарт
3. „В морските дълбини“ на Дженифър Донъли
За да се включите в giveaway-а трябва да направите три неща:
1. Да споделите поста.
2. В коментарите под поста, на имейл или съобщение на Фейсбук страницата на блога да ми напишете дали ще участвате в маратона и какви са вашите планове за лятото.
3. В коментарите, на имейл или съобщение на Фейсбук страницата на блога пратете скрийншот или линк за доказателство, че сте споделили публикацията и от коя от книгите се интересувате. (Briana Holmes)

Участниците трябва да живеят на територията на България!

Късмет на всички участници! See you soon, Knowses!

A to Z Bookish Survey

What’s up, Knowses? Благодарим на Юли,че ме тагна за този таг (невероятните ми обяснения, applause). Нека започваме!
1.A като Author: Автор, от който имаш най-много книги:
Кийра Кас и Дженифър Арментраут. Всички, които следят блога ми, знаят, че съм голяма фенка и на двете авторки.
2. B като Best: Най-доброто продължение някога:
С всичките си крайници: КОРОНАТА на Кийра Кас. Обожавам поредицата, атовката, както вече споменах, е една от любимите ми, невероятно развитите… Ще спра тук.

3. C като Currently reading: Коя книга четеш в момента:
Двор от рози и бодли на Сара Дж. Маас и Пленница на смъртта на Мег Кабът.
4. D като Drink of Choice While Reading: Коя е любимата ти напитка докато четеш:

Обикновено съм с нагласаат да пия чай, което обаче се случва много рядко, и затова почти винаги пия любимата си напитка, моя елексир, моята медовина – Нести праскова.
5. E като E-reader or Physical Book?: Предпочиташ да четеш книги на хартиен носител или електронни книги:

Хартиен носител, просто защото няма ел.четец, а и нищо не може да замени привлекателния аромат на книга, усещането да докоснеш напечатана хартия.
6. F като Fiction: С кой герой от книга би излизал/а в гимназията:

Фин от трилогията Трил или Деймън от поредицата Лукс. И двамата са уникални, Фин е много сладък и умен, а Деймън е хитър, забавен и красив.
7. G като Glad you gave this book a chance: На коя книга си доволен/а, че си ѝ дал/а шанс:
Поредицата Рубиненочервено, за която много се колебах дали да си взема, но постъпих правилно, защото е една от любимите ми поредици ever.
8. H като Hidden Jem Book: Коя книга за теб е като истинско бижу:

Поредицата Изборът, всички книги са толкова прекрасни, кориците са божествени.
9.I като Important: Важен момент в живота ти на читател:

Вината в нашите звезди на Джон Грийн, която ме върна в кондиция, след най-дългив reading slump в живота ми.
10. J като Just finished: Книга, която току-що си приключил/а:

Роналдо. Момчето, което знаеше какво иска на Ивете Жултовска-Дарска.
11. K като Kinds of Books You Won’t Read: Какви литературни жанрове не четеш:

Не чета криминалета.
12. L като Longest Book You’ve Read: Коя е най-дългата книга, която си чела:

Не следя книгите си, коя колко е дълга, но съм чела книги с 600+ страници, мисля и 800+ .
13. M като Major Book Hangover Because Of: Коя книга ти е дала усещане за свръх доза:
Отпор на Дженифър Арментраут, с която завърши поредицата Лукс. С Кейти Деймън преживяхме толкова много неща, любовната им история, опазването на света, такъв какъвто си е бил. Тази книга просто ме събори.

14. N като Number of Bookcase You Own: Колко библиотеки за книги имаш:

Сложно е за обяснение, но книгите ми са струпани на девет места.
15. O като One Book You Might Have Read Multiple Times: Има ли книга, която си чел/а повече от веднъж:
Казвала съм го много пъти, но аз не препрочитам книги, а само части от тях.

16. P като Preferred Place To Read: Къде обичаш да четеш:

Където ми падне. В моето легло, на дивана, на масата, с училище, в колата, в ресторанта, в училище, чета навсякъде.
17. Q като Quote that inspires you/give you all the feels from a book you’ve read: Цитат от книга, който те вдъхновява:

„-Спомням си. Казах ти: най-красивите хора, чиято красота си съперничи само със сърцето им, са хората, които не си дават сметка за това. Или нещо подобно.“
– Отпор, Дженифър Л. Арментраут
18. R като Reading Regret: За какво съжаляваш като читател:

ПФ, да съжалявам? Аз съм бясна, когато резюмето е прекрасно и изведнъж книгата е пълен боклук и се отказваш от нея още на 70 страница.

19. S като Series You Started And Need To Finish(all books are out in series): Коя завършена поредица искаш да прочетеш до края:

Хари Потър. Не хвърляйте камъни по мен, моля ви.
20. T като Three of Your All-Time Favorite Books: Кажи твоите три най-любими книги?

Хм.

Създадена от дим и кост
Отпор
Полулош
21.U като Unapologetic Fangirl for: Непростим фен на…

Лукс, Изборът, Кийра Кас, Дженифър Л. Арментраут, книги, Хари Потър, Дж. К. Роулинг, фентъзи книги и изобщо всичко, което е свързано с книги.
22. V като Very Excited For This Release More Than All The Others: Коя е книгата, чието излизане очакваш с нетърпение:

Сирената на Кийра Кас, защото, дъам, любим автор.

23. W като Worst Bookish Habit: Кой е най-лошият ти книжен навик:

Гледам какво става по-напред, често изпускам абзаци, искам да знам какво ще се случи в бъдещето на героите.
24. X като X Marks The Spot: Start at the top left of your shelf and pick the 27th book: Посочи 27 книга на най-горния ти рафт започвайки от ляво надясно:

Рейчъл Джойс – Неверовтното странстване на Харолд Фрай.
25. Y като Your Latest Book Purchase: Коя е последната книга, която си купи:

Не си спомням точно, ако говорим за единична покупка, но скоро си купих десетина книги пт няколко намаления.

26.Z като ZZZ-snatcher book (Last Book That Take You WAY Late): Коя е последната книга, която те е държала буден/а до късно:

Двор от рози и бодли на Сара Дж. Маас – тази вечер.

Български Книжен Маратон (БКМ)

What’s up, Knowses! Днес след дълго време на преговори, обяснения и дискутиране е време да ви съобщя нещо, за което нямам търпение.

Аз и много блогъри от книжно блог общество в България се събрахме, обсъдихме и измъдрихме – БКМ – Български Книжен Маратон.

Маратона започва на 11 юли и завършва на 17 юли като съдържа 5 + 2 бонус категории.

За категориите ще бъдете информирани през определен период от време като около седмица, седмица и половина преди началото на маратона в този пост ще ги има всички категории, заедно с линкове към видеата/постовете, в които са обявени.

Аз като host ще обява първата категория:
1. Книга, чието действие се развива около море/океан.
Имайки предвид Черно море, няма начин да пропуснем тази категория.

2. Книга от Български автор.

Специално благодарим на Алекс и Райс, които обявиха тази категория – https://m.youtube.com/watch?v=9OI2H0ENBH8

3. Книга, на чиято корица и има български мотиви (лъв, роза и т.н.) или цветовете от българския трибагреник

Специални благодарности към Криси, която обяви тази креативна категория – https://m.youtube.com/watch?v=5PTJyoKLuLU

4. Книга, чието действие се развива в Европа

Специално благодарим и на Ева, че обяви тази европейска категория – http://stormy-garden.blogspot.bg/2016/06/blog-post_25.html

5. Книга, чийто автор има инициали, съвпадащи с тези на известен българин

Благодарим специално на Плами, която обяви тази интересна категория.

6. Книга по избор (бонус)

7. Книга, в която е спомената България (избор)

Последните бонус категории бяха обявени от прекрасната Анси, на която благодарим специално!
Трябва специално да благодаря на Ани, Илето, Юли и Теди, които ми търпяха капризите, приеха ме за boss и без тях маратона изобщо нямаше да съществува. Трябва да благодаря на още много хора, но това в последствие!

Линк към event-а на маратона във фейсбук: https://www.facebook.com/events/1738988246356610/

Коментарите са свободни за въпроси и мнения! Лек ден и приятно четене!

„Короната“ на Кийра Кас

Здравейте, Knowses! От много време не сте чели ревю на книга, но днес смятам да задоволя нуждите ви – днес ще ви запозная с последната книга от поредицата „Изборът“ – „Короната“ на Кийра Кас.

Повечето от вас знаят, че аз обичам и боготворя поредицата и ми беше безкрайно трудно да се разделя с нея. Въпреки това книгата беше страхотна, краят беше изпипан до съвършенство, а също така и щастлив. Е, това не ми попречи да се разплача, поредицата ми е много мила, какво да правя!

Ако не си спомняте моите фаворити бяха Кайл, Хейл и Хенри, които получиха важни роли в книгата. Кайл – син на Марли, приятелката на Америка, неведнъж изглеждаше като правилния избор, но не, нито Кайл, нито Хейл, нито Хенри, минаха под венчило с Идлин. Хейл се показа като добър и верен приятел, а Хенри доказа колко голямо сърце има.

Идлин Шрийв се готви да стане кралица, а нещата се объркват час след час. На път да изгуби майка си, търгуваща по брат си и търсеща любовта си, младата наследница на трона се раздава докрай. Макар и горделивата осанка и кралската кръв, във нея се пробужда едно малко и беззащитно момиченце, което се бори със зъби и нокти, за да може да запази семейството си и достойнството си, да се грижи за народа си, да намери любовта си. Ежедневието се променя рязко, всяка дума е от значение,а зад всяка усмивка, всяка стъпка и всеки шум може да се очаква проблем. Идлин поставя народа си пред всичко, готова е да се прости с любовта си, за да спази закона, отказва война, къса си нервите, в името на благополучието и щастието на нацията.

Множество обрати и проблеми следват героите в еждневието им – точно това показва истинските им лица и те кара да ги заобичаш повече и повече (повечето, не всички), защото почти всеки от тях заслужава любовта, щастието и късмета си. Интересно е израстването на героите, което се забелязва и в Избора на Максън – от малки деца, които още гледат на работата и отговорностите като далечно бъдеще, героите се превръщат в интелигенти и способни младежи, които вече имат своя житейски опит.

Кийра Кас отново се е справила чудесно, поредицата определено ще ми липсва и преди да се разхълцам отново смятам да ви поднеса един цитат:

„Любов. Струваше ми се, че и тя като дрехите не стоеше еднакво на всеки. Още не знаех какво е значението й за мен, но имах чувството, че скоро ще ми се разкрие. Оставаше само да ми хареса резултатът.“

Съвети за учене преди изпити

Здравейте, Knowses! Gergana Bloom преди около 2 седмици измисли това име за всички, които четат блога, така че никакво „хора“ повече.
Ако все още има някой неразбрал, то аз съм 7 клас и това автоматично значи, че на 18 и 20 май имам изпити по БЕЛ и математика, а след това и външно оценяване по обществени науки и гражданско право (история и география) на 26 май, Чужд език (за мен английски) на 27 май и на 30 май мен и останалите седмокласници ни очакват природните науки (физика, химия, биология).
Изпитите за мен и всеки съвестен седмокласник занаят много и може би това е причината да съм толкова напрегната.
И след като точих толкова локуми е време да споделя и различни начини за учене преди изпит, за да споделя опита си с вас и да си събера акълите. Да започваме:
– Преписване на материала – да, зверски уморително е, но за хората с механична памет като мен помага много. Не е нужно да пишете абсолютно всичко, просто защото няма да имате необходимото време, а и да го направите, после няма да можете да си разчетете.
– Ако трябва пейте – да, може да ви звучи странно, но двете с Gergana Bloom, която споменавам за втори път в този пост, изпяхме, в буквалния смисъл, урока по биология.
– Не учете през целия ден – вярно е, че преди изпитите се опитваме да натъпчем обратно в мозъка си всичката информация, която е избягала, когато е чула за изпитите, но това не значи, че трябва да ставаме с учебниците и да си лягаме с тях. Дайте си почивка – гледайте филм, слушайте музика, четете книга. Внимание – все пак това не трябва да бъдат основните ви занимания през деня.
– Учете така както ви е най-добре – в леглото, пред телевизора, слушайки музика, учете така както ви е удобно. За много ученици бюрото е като фиксирано място за учене, оглушителната тишина е задължителна, но преди изпитите трябва да разчупим нещата. Колкото по-удобно ви е, толкова по-перманентно ще запомните информацията.
– Решавайте тестове  – практиката преди изпити показва основните грешки на учениците. Отделяйте време и за това, освен припомнянето на правила, закони, определения, теореми, аксиоми и прочие.
– Гледайте положително на нещата – може ни това е най-трудното, поне за мен, въпреки че един ден вярвам, че ще успея, а в другия гледам на изпитите за перфектната възможност да се проваля. Повтаряйте си, че ще се справите, положили сте много усилия.
– Използвайте хайлайтъри и листчета – създайте си легенда за цветовете например:
зелено: много важно правило
синьо: трябва да си го припомня
жълто: да реша няколко задачи/ да направя няколко упражнения от този тип
розово: госпожата/господинът каза, че дават такива задачи/упражнения всяка година
лилаво: може да ми помогне при решаването на някой тип задачи/ упражнения
оранжево: със сигурност съм забравил/а това и трябва да му се отдели особено внимание
Цветовете ще ви помогнат да запомните тази информация, защото дразнят окото, привикнало да оглежда синьобялата тетрадка.
– Залепяйте листчета с информация – на огледалото, хладилника, таблета, кейса на телефона, учебниците, калъфчето на очилата (ако носите), таблата на леглото, съкровеното бюро, шкафчетата. Жертвайте начинът, по който изглежда дома ви, все пак ви трябват много добри, отлични оценки на изпитите.
– Съпоставяйте наученото – електрони и протони, Австралия и Азия, Рим и Елада, Past Simple и Present Perfect, симетрала и височина, съпоставете знанията си, за да знаете как да откриете правилното решение на задачата/упражнението.
– Разнообразявайте учебните си тетрадки – учебните тетрадки са важен източник на информация и трябва да се връщаме към нея. И ако трябва зачеркнете всяко John в тетрадката ви по английски (Gergana Bloom, трети път), но си създайте причина да се връщате към нея.
– Използвайте всичко, с което разполагате – има причина учителите да изискват всички тези атласи, учебни тетрадки, помагала – всичи те ще ви помогнат, когато стане време да учите за изпит.
– Повтаряйте информацията на глас – така нареченето „зубрене“ може да ви помогне при научаването на урока по история например, особено когато като мен не си допадате с ринляните или просто шумерите не са ваш тип. И ако някой ви е казала, че зубренето води до затъпяване, то също така може да доведе до шестици и торта.
– Поставяйте си ултиматуми – „ако реша този тест по БЕЛ ще прочета малко от книгата си“ „всички теореми за успоредник, квадрат, правоъгълник и ромб и ще има пица за вечеря“ – прости, малки, но много ефективни неща, на които дължа много от оличните си оценки.
– Свързвайте нещата, за които учите, със спомени със съученици – и да, не е проблем да свържете гъбите с мърша (Gergana Bloom, за четвърти път, Емреси), стига да запомните защо гъбите са важни за природата.
– Вярвайте в късмета си – кой знае, може би точно пък тази година listening-а ще бъде за Katy Perry (Gergana Bloom, пети път), геометричните задачи няма да са толкова трудни, преразказа ще е за познат за вас текст, или поне по-лесен за запомняне, по биология няма да има чак толкова ботаника, уравненията по химия няма да са толкова трудни.
Е, Knowses, късмет на изпитите, 7 клас, зрелостниците и външното оценяване по език за 8 клас.
П.С. Блогът ми се следи и от българи, които живеят извън България и затова бих искала да ви помоля за представителката на нашата родина – Поли Генова, която класира България на големия финал на Евровизия. Благодаря на всички!

10 книги, които промениха света || 10 books that changed the world

Здравейте, хора! По повод деня на книгата и авторското право, реших да направя класация – Топ 10 книги променили света. Книгите включени в класацията са основно Young Adulr, повечето са поредици.

10. „Да убиеш присмехулник“ от Харпър Лий
Не съм чела тази книга, но смятам да го направя след като изпитите ми свършат. От това, което съм чувала за книгата, определно мога да кажа, че тя е променила виждането за света на изключително много хора.

9. „Хартиени градове” от Джон Грийн
Е, не съм прочела и тази книга, тоест започнах да я чета, спрях до средата, защото не и беше времето, но смятам да направя втори опит скоро. Въпреки това, мога да кажа, че книгата е много хубава и ти дава храна за размисъл.

8. „Здрач” от Стефани Майър
Не съм прочела тази поредица. Самата тя не е променила много начина на мислене на човечеството, а просто масово накара хората да се влюбят във вампирите, което все пак си е глобална промяна.

7. „Крадецът на книги” от Маркъс Зюсак
Мисля, че е по-правилно заглавието на този пост да е „Книгите, които аз не съм прочела, но са променили света“. Наскоро се сдобих с тази книга и нямам търпение май месец да мине, за да се захвана и с нея. Чувала съм прекрасни думи за книгата, а и Маркъс Зюсак си е Маркъс Зюсак.

6. „Дивергенти“ от Вероника Рот
Да, не съм чела и тази поредица, но като всеки запален читател знам много добре, че поредицата си има огромна фенбаза, което отново е една глобална промяна.

5. „Изборът” от Кийра Кас
Добре, тази поредица съм я чела, нямам търпение да излезе последната книга и да рева, защото историята е свършила. Поредицата е повече от уникална, заслужава си четенето, засяга много теми за съвременното общество и определно има една огромна постоянна фенбаза.

4. „Игрите на глада” от Сюзан Колинс
И дъа, отново не съм чела тази поредица, applause, но всеки човек знае, че милиони хора по света са луди по Катнис и компания. Глобална променя, again.

3. „Пърси Джаксън и Боговете на Олимп” на Рик Риърдън
Тази поредица има огромна фенбаза, аз отново не съм я чела, написана е от Рик Риърдън, вуни на сърказъм и изобщо има абсолютно всички качества да взема бронза днес.

2. „Вината в нашите звезди” от Джон Грийн
Обичам тази книга, чела съм я (важно да се отбележи), написана е от един от любимите ми автори. Въпреки че сърцето ми бе разбито, както и още милиони сърца, тази книга е промени много в мен, промени виждането на много хора по света и напълно заслужава мястото си в челната тройка.

БАРАБАНИ, МОЛЯ!

1. „Хари Потър” от Джоан Роулинг
Не съм дочела поредицата, но вече съм влюбена в нея, обожавам стила на писане, героите, света, магията, Всичко! Поредицата има милиони, пф, милиарди фенове, собствен theme park, и какво ли още не. Освен че ни срещна с магията, Джоан Роулинг ни даде надежда, че въпреки всичко доброто побеждава.

Е, надявам се поста да ви е харесал, не забравяйте да харесате и приятен ден!
Hello people! For The Day of Book and Copyright, I did a TOP – TOP 10 books that changed the world. The books included in the TOP are basically Young Adulr, most are series.

10. „To Kill a Mockingbird“ by Harper Lee
I haven’t read this book, but I want to do it after my exams. From what I’ve heard about the book, I can definitely say that it has changed the world’s view of so many people.

9. „Paper Towns“ by John Green
Well, I haven’t read this book, I have started reading it, but I stopped in the middle because it wasn’t the right time, but I want to try again soon. However, I can say that the book is awesome and gives you food for thought.

8. „Twilight“ by Stephenie Meyer
I haven’t read the series. They haven’t changed the thinking of the human race, but make mass people fall in love with vampires, which still is global change.

7. „The Book Thief“ by Markus Zusak
I think the correct title of the post is „The books that I have not read, but have changed the world.“ I have got this book and I’m looking forward to the end of May to read it. I’ve heard wonderful words about the book, and Markus Zusak is Markus Zusak.

6. „Divergent“ by Veronica Roth
Yes, I haven’t read these series, but like every bookworm I know very well that the series has a huge fanbase, which again is a global change.

5. „The Selection“ by Kiera Cass
Well, I have read these series and I can’t wait last book to come and cry because the story is over. The series is more than unique, it is worth reading, addresses many topics of modern society and definitely has a huge constant fanbase.

4. „The Hunger Games“ by Suzanne Collins
And yeah, again, I haven’t read the series, applause, but everyone knows that millions of people are crazy about Katnis and company. Global change, again.

3. „Percy Jackson and the Olympians“ by Rick Riordan
This series has a huge fanbase, I again haven’t read them, they’re written by Rick Riordan, smell like sarcasm and generally have absolutely all the qualities to take the bronze medal today.

2. „The Fault in Our Stars“ by John Green
I love this book, I’ve read it (this is important), it was written by one of my favorite authors. Although my heart was broken, like millions of hearts, this book has changed a lot in me, change the view of many people in the world and deserves its place in the top three.

DRUMS, PLEASE!

1. „Harry Potter“ by JK Rowling
I haven’t finished the series, but I love it, I love the writing styles, the characters, the world, the magic, Everything! The series have millions, pf, billions of fans, own theme park, and whatnot. Besides met us with magic, JK Rowling gave us hope that despite all the good wins.

Well, I hope you like the post, don’t forget to like . Have an enjoyable day!

Spring Playlist 🌺🌸💐

Здравейте, хора! Надявам се, че сте добре! Вече е месец Април, пролетта е тук, а това значи, че сме една идея по-близо до лятото. Днес реших да ви представя своя пролетен плейлист. В коментарите можете да ми пратите своите любимия парчета за пролетния сезон или плейлиста си. Чао, приятно слушане!

 Hello people! I hope you are well! It’s already April, spring is here and that means that we are a bit closer to the summer. Today I want to present you my spring playlist. You can send me your favorite songs for spring or your playlist in the comments. Bye, peacefully listening to music! 

 

https://open.spotify.com/user/dddesita/playlist/5Zyhlr217rNLW1JRN2fPdy

Bookworm Problems

Здравейте хора! Надявам се да сте добре. Скоро едва ли ще видите някое ревю, а bookworm проблемите са хубава тема за разговор/пост.

1. Когато някой седне до теб с идеята да ти говори на главата, докато четеш книгата на живота ти. Дам, всички обожаваме този момент.
2. Когато разнасяш навсякъде две книги, защото скоро ще свършиш първата и без втората няма да имаш нищо за четене.
3. Когато дискутираш с приятел, който е гледал филма, но не е чел книгата и той смята, че знае всичко.
4. Когато ти свършат спестяванията за пари и търсиш други начини да получиш книги.
5. Когато трябва да чакаш една година, за да прочетеш следващата част.
6. Само това изречение. Последно този абзац. Скоро страницата свършва. Е, остават три страници до края на главата. Моля, какво, чакай, ще трябва да започна следващата глава. – Дам, да спреш да четеш е много лесно.
7. Когато искаш за гадже герой в книга си, но всички ти напомнят, че нямаш шанс, просто защото той е нереален. (Stupid muggles)
8. Хващаш си книжката, ще релаксираш, четейки… И любимият герой умира.
9. Когато не можеш да си харесаш никой, защото критериите са невъзможни и затова са виновни литературните герои.
10. Когато филма няма нищо общо с книгата, но всичи обичат филма.
11. „Спането е смотано“ сешсе.
12. Когато искаш филм по книгата имаш предвид 30 часово представление.
13. Когато не можеш да се наместиш подходящо, за да не намачкам книгата.
14. Момента, в който книгата ти падне на главата.
15. Когато търсиш начин да спестиш време за четене.
16. Да бъдеш вманиачен по книгите, така както други са вманиачени по алкохол и дрога си е направо превилегия, но никой не го оценява.
17. Когато преводачът обърка името на някой от героите.
18. Писмото от Хогуортс, което закъснява с цяла вечност.
19. Когато всичките ти bookworms приятели са чели книгата/поредицата, но ти не си.
20. Когато книгата, която очакваш от толкова време, излиза ден преди изпита ти, а на теб ти трябват хубави оценки.

Какви са вашите bookworm проблеми? Кажете ми в коментарите!

Hello people! I hope you are well. Soon you won’t see any review and bookworm problems are a nice theme for a conversation/post.

1. When someone sit next to you with the idea to talk to you while you are reading the book of your life. My favorite moment.
2. When you carry around two books because soon you will finish the first and without the second you won’t have anything to read.
3. When you are discussing with a friend who has seen the film but hasn’t read the book and he thinks he knows everything.
4. When you finish pocket money for books and you are looking for other ways to get books.
5. When you have to wait one year to read the next part is the series.
6. Only this sentence. This paragraph. Page ends soon. Well, three pages to the end of the chapter. Please, what, wait, I have to start the next chapter. – stop reading time is infinity.
7. When you want a boyfriend who is a character in your book, but everyone reminds you that you have no chance, because he is unreal. (Stupid muggles)
8. You take your book, relax, reading … and your favorite character dies.
9. When you can’t like anyone because the criteria are impossible and its characters fault.
10. When the movie has nothing like the book, but everyone loves the movie.
11. „Sleeping is Dumb“ you know.
12. When you want movie based on the book you mean 30 hour long performance.
13. When you can not intervene appropriately so as not to mash the book.
14. The moment your book fall onto your head.
15. When you are looking for a way to save time for reading.
16. Being obsessed with books, as others are obsessed with alcohol and drugs is straight privilege, but nobody appreciates it.
17. When the translator makes a mistake with the name of one of the characters.
18. The letter from Hogwarts, which is late in infinity.
19. When all of your friends bookworms read the book/series, but you’re not.
20. When the book that you expect so long, comes a day before your exam, but you need good grades.

What are your bookworm problems? Tell me in the comments!я

„Създадена от дим и кост“ на Лейни Тейлър

 

Здравейте, хора! Днес смятам да ви запозная със „Създадена от дим и кост“ на Лейни Тейлър, разтърстваща до основи книга за ангели и демони, за мира и войната.

Кару е синекосо момиче, несигурно в произхода си, татуировките по кожата си, цвета на косата си. Тя не познава родителите си, живее в тайни и изпълнява поръчения. Синекоската се опитва да балансира живота си – живот на една непозната на себе си девойка и на една художничка на фантастични образи.

Кару получава чешкия език, когато е на петнйасет, живее в Прага и учи в училище по изкуствата. Най-добрата й приятелка е Зузана, която никак не си поплюва, бившото й гадже – магнетичният Казимир се старае да обърка живота й колкото се може повече, а нейното „семейство“ чудовища отказват да й кажат каквото й да е за произхода й.

Акива е мъж с мрачен и мъртъв поглед, студено сърце и мрачно минало. Едно от копелетата на императора, оставен от майка си като кръвен данък едва на пет години, той е роден за войн. Съзерцавайки светлината на смъртта, враг идва, помага му и пленява сърцето му. След няколко години този същия враг бива убит и той не може да му погне и плени сърцето му. Всичко, което му остава е жаждата за отмъщение, мъстта пропила дори душата му.

Две от основните теми в книгата ми направиха силно впечатление: любовта между различните и разбиранията на ангелите за дяволите и обратното. Любовта им е силна, неразрушима, дори и в прераждането. Легендите и вярванията, които в началото са пречка, в последствие са излишни глупости и те си създават свои собствени виждания, прокарват си свои собствени пътеки насред вековконата война.

Героите преживяват много обрати, живота им се променя и разбиранията за съществуването им вече далеч не са същите. Лейни Тейлър се е справила прекрасно, начинът й на писане е прекрасен, успява да пренесе в друг свят, свят на ангели и дяволи. Едва ли има нещо в тази книга, което не би ви харесало!

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност!

„Тя непрекъснато премерваше Кару с критичен поглед и даваше гласно мнението си със заявления от рода: „Мисля, че едни еленови рога много ще ти ходят, сладката ми” или „ Каква хубава змия би излязло от теб“, както някой човек би предложил на друг нова прическа или различен нюанс червило.“

The TBR book tag

Не съм поствала нищо от много време, а вече бях тагната от прекрасната Юли за този таг. Един таг винаги е добра идея.
1.Как и къде следите вашата купчина с книги за четене?

Книгите ми следя чрез TBR list-а в Goodreads, но когато става дума за книги, които вече имам, то тогава ги следя от „рафта“ си, където се намират и моите две камари непрочетени книги.

2.Повечето ви книги за четене са на хартиен носител или в електронен формат?

Почти всичките ми книги са на хартиен носител. Нямам e-book, но пък и това може скоро да се промени..

3.Как определяте коя да е следващата книга за четене?

О, пробвала съм толкова много начини – питам други хора, жребий, „онче, бонче, счупено пиронче…“. Понякога просто си купувам книга и я прочитам. Всеки път е различно.

4.Посочете книгата която стои най-дълго в списъка ви за четене?

„Хартиени градове“ на Джон Грийн. *изчервява се* Прометох половината от книгата и после нещо не ми пасна, но смятам да пробвам още веднъж. Добавила съм я на 19.02 2015г.

5.Книга, която наскоро сте добавили към списъка си за четене?

Сравнително скоро ( 03.03. 2016г.) добавих „Самодива“ на Краси Зуркова. Резюмето е много хубаво и определено имам големи очаквания.

6.Книга, която сте добавили с списъка си за четене заради красивата корица?

Ъм, няма такава. Просто вече съм си патила от това и гледам първо резюмето, защото не искам да чета книга, която със сигурност няма да харесам.

7.Книга от списъка ти за четене, която не планираш да прочетеш?

Няма такава книга. След като се намира в TBR list-а ми смятам да я чета.

8.Непубликувана книга, чиято поява очакваш?

The Crown от Kiera Cass, огромен фен съм на поредицата и нямам търпение книгата да излезе, въпреки че излиза точно когато имам изпити.

9.Книга от списъка ти за четене, която всеки ти препоръчва?

Стъкленият трон. Странно ли е, че аз съм една от малкото, които все още не са прочели тази книга.

10.Книга от списъка за четене, която всички вече са прочели, само ти не си?

Лунните хроники, Разбий ме, Стъкления трон, Игра на Тронове, Игрите на Глада, Дивергенти, Пърси Джаксън…
Не е като да имам много да наваксвам.

11.Книга от списъка за четене, която умираш да прочетеш?

Вечна Любов на Дж. Р. Уорд, която вече си купих, но смятам да прочета след „Създадена от дим и кост“ и „Домът на Мис Перигрин за чудати деца“ .

12. Колко книги за четене сте си отбелязали в Goodreads?

247 книги, което не е зле, а и аз съм от този тип хора, които бързо се обеждават да прочетат дадена книга.

Тагвам:Yulia K.