Книгите, които не завладяха ума ми #2

What’s up, Knowses? Днес ще подновя и тази рубрика, като добавя още 3 книги, към списъка с книгите, които не успяха да завладеят ума ми и да ме накарат да фенгърлвам до 04:00 през нощта. Надявам се да се насладите на поста, повече от колкото аз се насладих на долу споменатите книги, и да ми споделите, кои са книгите, които не са ви оставили с особено добри впечатления или просто не са успели да обсебят мислите ви.

188707_b„Ние“ на Дейвид Никълс

Бога ми, имах огромни очаквания за тази книга, анотацията беше толкова привлекателна, но останах много разочарована. Да, харесва ми, че има нещо подобно на ретроспекция, да, харесвам идеята на историята, но до тук. Героите са много зле изградени, при тях всеки ден е ново 20. Стилът на писане е много тежък и натоварващ, а авторът често се губи в нишката на исторята си. В Goodreads дадох 2 звезди, но имах предвид 1.5. Едва ли някога ще посегна отново, към тази книга.

186972z.jpgЗаедно на път“ на Сара Десен

Книгата беше сладка, идеята е добра, харесвам Одън и Или (името по принцип трябва да се преведе Илей или Илай, нещо подобно), но с това се изчерпвам. Не харесвам особено стила на писане на Сара Десен, лек е, но не ми харесва думите, които подбира. Често се губи в исторята си, което е много изнервящо. В Goodreads дадох 3 звезди, но имах предвид 2.5.

images„Нещата, на които не ни учат в училище“ на Емил Конрад

Може би онези 10 лв., които дадох преди около две години са най-глупаво пропиляните ми пари. Емил Конрад е влогър, при това е много добър влогър, но не става за писател. Единственото, което ме накара да продължа книгата беше, че наистина исках да разбера какви ги е сътворил, защото е един от любимите ми български влогъри. В Goodreads съм дала 2 звезди, което значи, че съм била доста щедра преди две години.