Featured

„Rage“ by Linda Burson

41c86BxwDFL._SX311_BO1,204,203,200_What’s up, Knowses? Today I’m here with a review in English and I haven’t written reviews in English for a really long time, so wish me good luck.

So, today I’m reviewing one really good book. As you can see I’m talking about „Rage“ by Linda Burson. This is the first book of the Marcy Series and I like it so much.

Before the very start of this review I want to apologise about my mistakes, but English is my second language and right now I’m focused on my German classes, ’cause I’m in German Language School. Sorry, guys!

First of all I gotta say that this is a book full of surprises. There is a perfect amount of mystery, romance and thrill. The book is full of murder, intrigue, nightmares and much much more.

So, the main characters..

Marcy has daily rage issues (and she is also bringing me rage issues) and she doesn’t know the reason about them. That has become a huge problem, because these issues are putting her boyfriend and most of her friends away. She is a really strange character, but I like her even when she’s making me mad, because the really good character makes you feel every single emotion during the reading of the book. Marcy owns a bakery and she is also bad ass, so isn’t she a dream character? She acts like really hot chick that she is, but her life is a huge chaos.

Let’s move to Marcy’s fiancé – Brad. I LOVE HIM! There were moments I couldn’t stand Brad, but he is flawed and also a really good man, so he stole my heart. I don’t think that there is much to talk about him – he’s such a good man and I understand all of his choices and decisions.

Liam is the mysterious stranger, whose family was killed, and whose family’s murderer wasn’t found. He really looks like a good guy, he wants to find his family’s murderer, he thinks Marcy can help him with that and he also think that he can help her with her rage issues, but I still don’t like him. Actually it isn’t that I don’t like him i just prefer Brad.

The writing is clear, the only thing I didn’t like in Linda Burton’s style was the fact that dialogue sounds a bit unnatural sometimes. I mean there were certain things you won’t hear in a regular conversations, but as I think none of this could actually happen in real life.

I highly recommend this book to anyone looking for a good thriller. I really enjoyed the book and I bet you will enjoy it too.

See you soon, guys!

Advertisements
Featured

„Алена кралица“ на Виктория Айвярд

c1f946441ec89e24ee7eed8639fd5290What’s up, Knowses? Сигурна съм, че в момента гледата монитора, гледате и не вярвате на очите си, но да, ето ме и мен с книжно ревю.

Днес е крайно време да ви разправям за, каква изненада, „Алена кралица“ от Виктория Айвярд.

Честно казано, имам книгата от памти века, но кой знае защо така и не успявах да я започна. В интерес на истината дори и сега, началото на книгата ми се стори малко протяжно, но повярвайте ми, наистина си заслужава.

c48a1a4d88f46aba87cb4ee910e092a5--book-fandoms-red-queenЕ, запознайте се с Мер Бароу, момиче с червена кръв и не особено червени способности. В свят на червено-сребърни игри на живот и смърт, Мер се оказва между чука и наковалнята. Мер е особено твърдоглава, изключително силен характер, но нещото, което най-много ми харесва в нея е, че тя винаги знае какво иска. В колкото и тежки ситуации да попада, тя винаги продължава да гледа напред и да се бори, независимо колко трудно е. Силно се надявам за напред да се срещам с повече героини като нея.

806200b606b536850a17e9352bf86d7fПоздрав за Кал, престолонаследникът на трона на Норта. Доста странен младеж, мен ако питате, към него съм със смесени чувства. Уважавам факта, че е отдал живота си на една кауза, но въпреки това, Господи, възприятията му за околния свят са ми толкова непонятни. Е, не мога да отрека, че към Мер е доста мил и подробности, но да, все още съм със смесени чувства.

4930e50e51e0e76a81f8ab2c5ab6c6eeЗа малко да забравим Мейвън, за когото обаче да бъдеш забравен е до болка познато усещане. Мейви е вторият син на краля на Норта, доста интерсен тип, който в интерес на истината донякъде ми допада. Изключително умен пич и истински син на майка си. О, и бас държа, че е мистър Норта во веки веков.

Самата история претърпява грандиозни обрати и винаги те държи в напрежение. Никога нямаш представа какво ще се случи, а героите подхранват цялата тази мистична обстановка. Всеки персонаж е изправен пред свои лични битки и не може да се откаже от тях, независимо какви жертви ще има.

59d53a01baedf3fa32e0fe03c8329ee9--glass-sword-red-queenОпределено стилът на Виктория Айвярд е много увлекателен и винаги ти дава храна за размисъл.

Книгата ми хареса супер много и ви съветвам, ако не сте я прочели – направете го възможно най-скоро.

О, и един цитат.

Не могат дори да карат задължителна военна служба. Животът им е толкова ужасен, че войната е по-добра алтернатива, а на тях дори не им е позволено да отидат на война.

Featured

„Нищо“ на Яна Телер

нищоятллWhat’s up, Knowses? Обърнете нещо, днес съм тук с ревщ на книга. Смисъл, да, това става удивително рядко и да се отчете по някакъв начин.

Та, както сигурно вече сте разбрали, днес ще ви говоря (всъщност вие четете написаното от мен) за „Нищо“ на Яна Телер.

В интерес на истина гледам тази книга още от самото й издаване на български и сто хиляди пъти съм се чудила дали да си я купя, докато просто не дойде намалението на Ozone.bg и реших, че е дошъл деня за закупуването й.

Хванах книгата в събота следобяд и за по-малко от 24 часа (включително спането) я завърших.

Пиер Антон, четирнайсетгодишно момче, още от първия учебен ден в седми клас съобщава, че от отдавна знае, че нищо няма смисъл и няма смисъл да се прави нищо. Пиер Антон се качва на една слива и всеки ден, когато съучениците му минават около дървото, той хвърля сливи по тях и им крещи, че нищо няма смисъл и трябва да се откажат още сега.

След тази случка учениците от 7а клас решават, че трябва да докажат на Пиер Антон, че все нещо има смисъл.

Не смятам да ви разказвам какво става по-нататък, но ще ви кажа само едно: ако в началато всичко започва със зелени сандали на платформа, то накрая купчината смисъл завършва епично.

Книгата дава много храна за размисъл. Повярвайте ми, едни 163 страници са напълно достатъчни да съхранят в себе си целия смисъл, в който човек би се усъмнил.

Стилът на Яна Телер е много изчистен, всяка дума остава трайно в ума ти. Героите, дори и четиринайсетгодишни, са изключително добре развити и то по такъв начин, че да изглеждат възмножно най-измъчени от цялото търсене на смисъл.

Едва ли мога да говоря още много за книгата без да издавам спойлери, затова ще ви оставя с този последен абзац. Прочетете книгата, за да си дадете сметкак как всяка пращинка около вас има свой смисъл и как целия този смисъл тежи върху сърцето ви и по същото окрилява душата ви.

Всичко е един голям маскарад, всичко е преструвки и надпревара кой ще се преструва най-добре.

Featured

„Always room for cupcakes“ by Bethany Lopez

27860003-_uy2550_ss2550_What’s up, Knowses? It’s Briana here. I hope that you’re well. Today I’m reviewing a really good book. I really fell in love with it. As you can see I’m talking about „Always room for cupcakes“ by Bethany Lopez.

Before the very start of this review I want to apologise about my mistakes, but English is my second language and right now I’m focused on my German classes, ’cause I’m in German Language School. Sorry, guys!

So, the main characters…

Lila is such a wonderful character. She divorced with her ex 10 months ago, she’s an amazing mother, also with her job, she helps people to find that their partners are cheating (that’s the reason behind her divorce), I really like her, ’cause she is really brave and such a lovely person. Guys, you should really read the book.

Amy May is one of Lila’s best friends. She’s also amazing. She makes everybody feel comfy, but she also has a wild side. Really wild. She has a bakery and she’s Cupcake Professor. One of the best literature bff-s I’ve ever read.

Bea is the second best friend. She’s a cop, really strict person (when she isn’t drunk). Actually, she annoys me sometimes, but that’s ok, I still like her. She and Amy May really help Lila in her hard times and they make an amazing trio.

Cade is really irresistible. He is also a fantastic character. Cade is my new book crush – wild, funny and a little perv, he makes the best boyfriend one woman would ever have. His motorbike, the way he looks, the way he speaks… oh, God, he’s perfect.

So, you may have already understood but… Lila divorced with her ex 10 months ago, her children are living with her, she job is really difficult and she also haс no man by her side. That’s the time when Cade comes turns the tables. I won’t say anything else, guys, just read the book. I promise, you will love it.

The book is full of moments, that can happen to us in future, so it is also really important for us, not like like readers, but also like people.

Fun moments, sad moments, hard moments, wild moment, there is everything. Im really happy that I chose and read this book, ’cause, guys, it’s brilliant. I think I’ve said it in this review about 5 times.

So, as you can see, I loved it. It was such an awesome read, Bethany Lopez have such a wonderful book and I’m craving for the next part.

„Darlin’,“ he began, and I flinched. „I’m thirty-eight years old. I’ve never been in a relationship with a woman. Shit, I’ve never cared enough about a woman to even take her out on a date, until you. Now, I figure, I’ve waited a long time and I knows what I want. What I want is you… so, no, I don’t think it’s going too fast. I think it’s taking too damn long. I know where I’m at, I’m just waiting for you to catch up.“

Featured

„Half lost“ на Сали Грийн

26404831What’s up, Knowses? Съжалявам, че скоро не съм качвала нищо ново в блога, но в последните дни живота ми е низ от думи, учебници и вокабълки. За това сигурно ще напиша отделен пост, в която обяснявам повече за живота ми в момента.

Днес е ясно, че ще ви говоря за „Half lost“на Сали Грийн. Реших да запазя заглавието на английски, защото сме в България и тук едно нещо може да се преведе по 101 начина.

 

Прочетох около 60% от книгата с една приятелка, която четеше книгата в момента, и беше много приятно. Обсъждахме Гейбриъл, Феърборн, Нейтън, Гейбриъл и до една степен, май-май, вече съм подготвена за написването на това ревю.

Нейтън най-накрая е точно това, което исках да видя. Нейтън е най-силният Черен магьосник и следва заръката на баща си, да убие всички виновници за смъртта на баща си, за неговия тежък живот, за всичко. Нейтън преминава през изпитанията много по-лесно, защото той е много по-силен от детенцето в Полулош и от мечтаещото за мир момченце от Полудив. Той вече не се страхува да убива и дори мечтае за смъртта на Аналис – момичето, за което мина през ада. Няма задръжки, няма граници – има само една мисъл – да доведе целта си до най-добрия резултат. tumblr_nmibd3yarv1tbn2oeo1_r1_500

След толкова много премеждия и мъки, НАЙ-НАКРАЯ, Гейбриъл и Нейтън се събират и, Бога ми, разчувствах се. Шипвам ги още от първата книга, когато прочетох целувката им в Полудив (опа, спойлер, за тези които не са чели Полудив) бях невероятно щастлива, но не, естествено, трябваше да бъда изпекана на бавен огън. Та, да си довърша мисълта. Всички знаем за близостта между Нейтън и Гейбриъл, но това е нещо повече. Любовта им е толкова истинска и чиста. Един без друг едва ли биха оцеляли.

Нека поговорим малко и за Гейбриъл като самостоятелен герой. Той определено също се издига като персонаж. Освен че е от най-важните герои, той е изключително уравнвесен и без него не само Нейтън, а много хора не бих оцелели. Аз също.

Истината е, че преди да прочета книгата се спойлнах яко с Юли в бургаския Хеликон. Двете видяхме книгата на рафта, Юли отвори книгата и от там започна едно яко разбиване на сърца.

tumblr_nuk4piplnq1udxmnlo1_1280Вече съвсем спокойно мога да кажа, че стилът на Сали Грийн е невероятен. Едно е да четеш превод, но да прочетеш книгата в оригинал е съвсем различно и много по-хубаво изживяване. Да се откъсна от книгата бе едно от най-трудните неща, които съм правила през живота си.

Има страшно много битки и всички обрати се случват точно в едни 30-35 страници. В крайна сметка мога да кажа, че почти всички си го получават, целта е изпълнена и Черните магьосници вече имат шанс да живеят живот , в който да бяма постоянно Ловци по петите им.

Тази книга е толкова плашещо близо до реалното ни общество. Не смятам да говоря повече, всеки, който е прочел и трите книги ще ме разбере.

Книгата е един феноменален завършек на трилогията и определено няма от какво да се оплача.

Естествено, и днес ще има цитат, но онеже прочетох книгата на анаглисйки, а и няма преовд на български, цитатът си остава на английски.

I shake my head. „No. If I kill as an animal, I eat people, Gabriel. And I’ll tell you something – eating people isn’t good. None of it’s good. If I kill as an animal or a person, the end result is the same: there’s another dead body at my feet.“

 

Featured

„Полудив“ на Сали Грийн

poludiv3What’s up, Knowses? Днес е крайно време да кача някое ревю и изобщо някой пост. Тъй като гледам постове ще има рядко през делничните дни, защото съм на училище и след това на занималня. Та, без повече лирически отклонения – днес ще ви запозная с втората книга от трилогията „Полулош“, а именно – „Полудив“ на Сали Грийн.

Натан (ъх, Колибри са превели името неправилно – правилното е Нейтън) е много по-силен от това, което видяхме в „Полулош“. Освен че вече е получил Даровете и е пълноправен магьосник, той има шанса да опознае баща си, да намери хора, които също като него искат да убият Соул и кръга му от инквизитори. Харесвам Нейтън в тази книга много повече от Нейтън в първата, защото тук виждаме една много по-тъмна негова страна, той е сина на Маркус и не се страхува да бъде такъв.

Гейбриъл – верният приятел на Нейтън, също израства – става по-силен и по-добър приятел, въпреки че много ми се иска да не останат само приятели. Той подпомога за голяма част от развитието в книгата и също е един от любимите ми герои. 245e157f1adf3b58ab8fedb1d7fb9040

Аналис, един от героите в тази книга, които мразя, в началото беше така мила, но не, не успя да излъже и мен, и Гейбриъл, така както успя с Нейтън. Имам стотици причини да я мразя и хич не ми се иска да ги изброявам. Силно се надявам тя да изчезне в следващата книга.

Маркус се появява чак в края на книгата, но въпреки това е един от любимите ми герои. Благодарение на него Нейтън става много по-силен и умен. Харесвам Маркус от самото начало, защото той не е най-добрият баща, знае го и не се опитва да бъде, на него му стига да бъде себе си. superthumb-12

Малко и за сюжета: След като с помощта на Гейбриъл, Несбит и Ван, последните двама са пресни-пресни герои, които са важни за развитието на историята, но лично аз не успях да ги опозная добре, Нейтън успява да събуди Аналис от мъртвешкия сън, в която я постави Меркюри. Заедно – Нейтън, Гейбриъл, Аналис, Несбит и Ван – се включват в Съюза, който иска да убие Соул и инквизиторите му, да убие по-голямата част от Ловците и изобщо да се възобнови мира между Бели и Черни. Героите преминават през много премеждия, но още нищо не е свършило, защото има и трета книга, която все още не е издадена на български, но може да се намери на английски.

46a2b93670d064c33930b74217472b91Ако все още има някой неразбрал, книгата страшно много ми харесва, Сали Грийн има завладяващ стил на писане и доста добре създава персонажи. Нямам търпение да завърша трета, която в момента чета на английски.

Не бива да обръщам внимание на Несбит. Знам, че той само ме дразни, но посягам към хляба и виждам белезите по ръката, черната татуировка, и ми иде да изкрещя, че ме е боляло, боляло ме е при всяка рана, а тялото ми е покрито с белези, да, бързо се възстановявам, ала винаги ме е боляло и не е вярно, че „нищо няма да ти стане“.

 

Featured

Книгите, които не завладяха ума ми #2

What’s up, Knowses? Днес ще подновя и тази рубрика, като добавя още 3 книги, към списъка с книгите, които не успяха да завладеят ума ми и да ме накарат да фенгърлвам до 04:00 през нощта. Надявам се да се насладите на поста, повече от колкото аз се насладих на долу споменатите книги, и да ми споделите, кои са книгите, които не са ви оставили с особено добри впечатления или просто не са успели да обсебят мислите ви.

188707_b„Ние“ на Дейвид Никълс

Бога ми, имах огромни очаквания за тази книга, анотацията беше толкова привлекателна, но останах много разочарована. Да, харесва ми, че има нещо подобно на ретроспекция, да, харесвам идеята на историята, но до тук. Героите са много зле изградени, при тях всеки ден е ново 20. Стилът на писане е много тежък и натоварващ, а авторът често се губи в нишката на исторята си. В Goodreads дадох 2 звезди, но имах предвид 1.5. Едва ли някога ще посегна отново, към тази книга.

186972z.jpgЗаедно на път“ на Сара Десен

Книгата беше сладка, идеята е добра, харесвам Одън и Или (името по принцип трябва да се преведе Илей или Илай, нещо подобно), но с това се изчерпвам. Не харесвам особено стила на писане на Сара Десен, лек е, но не ми харесва думите, които подбира. Често се губи в исторята си, което е много изнервящо. В Goodreads дадох 3 звезди, но имах предвид 2.5.

images„Нещата, на които не ни учат в училище“ на Емил Конрад

Може би онези 10 лв., които дадох преди около две години са най-глупаво пропиляните ми пари. Емил Конрад е влогър, при това е много добър влогър, но не става за писател. Единственото, което ме накара да продължа книгата беше, че наистина исках да разбера какви ги е сътворил, защото е един от любимите ми български влогъри. В Goodreads съм дала 2 звезди, което значи, че съм била доста щедра преди две години.