„Half lost“ на Сали Грийн

26404831What’s up, Knowses? Съжалявам, че скоро не съм качвала нищо ново в блога, но в последните дни живота ми е низ от думи, учебници и вокабълки. За това сигурно ще напиша отделен пост, в която обяснявам повече за живота ми в момента.

Днес е ясно, че ще ви говоря за „Half lost“на Сали Грийн. Реших да запазя заглавието на английски, защото сме в България и тук едно нещо може да се преведе по 101 начина.

 

Прочетох около 60% от книгата с една приятелка, която четеше книгата в момента, и беше много приятно. Обсъждахме Гейбриъл, Феърборн, Нейтън, Гейбриъл и до една степен, май-май, вече съм подготвена за написването на това ревю.

Нейтън най-накрая е точно това, което исках да видя. Нейтън е най-силният Черен магьосник и следва заръката на баща си, да убие всички виновници за смъртта на баща си, за неговия тежък живот, за всичко. Нейтън преминава през изпитанията много по-лесно, защото той е много по-силен от детенцето в Полулош и от мечтаещото за мир момченце от Полудив. Той вече не се страхува да убива и дори мечтае за смъртта на Аналис – момичето, за което мина през ада. Няма задръжки, няма граници – има само една мисъл – да доведе целта си до най-добрия резултат. tumblr_nmibd3yarv1tbn2oeo1_r1_500

След толкова много премеждия и мъки, НАЙ-НАКРАЯ, Гейбриъл и Нейтън се събират и, Бога ми, разчувствах се. Шипвам ги още от първата книга, когато прочетох целувката им в Полудив (опа, спойлер, за тези които не са чели Полудив) бях невероятно щастлива, но не, естествено, трябваше да бъда изпекана на бавен огън. Та, да си довърша мисълта. Всички знаем за близостта между Нейтън и Гейбриъл, но това е нещо повече. Любовта им е толкова истинска и чиста. Един без друг едва ли биха оцеляли.

Нека поговорим малко и за Гейбриъл като самостоятелен герой. Той определено също се издига като персонаж. Освен че е от най-важните герои, той е изключително уравнвесен и без него не само Нейтън, а много хора не бих оцелели. Аз също.

Истината е, че преди да прочета книгата се спойлнах яко с Юли в бургаския Хеликон. Двете видяхме книгата на рафта, Юли отвори книгата и от там започна едно яко разбиване на сърца.

tumblr_nuk4piplnq1udxmnlo1_1280Вече съвсем спокойно мога да кажа, че стилът на Сали Грийн е невероятен. Едно е да четеш превод, но да прочетеш книгата в оригинал е съвсем различно и много по-хубаво изживяване. Да се откъсна от книгата бе едно от най-трудните неща, които съм правила през живота си.

Има страшно много битки и всички обрати се случват точно в едни 30-35 страници. В крайна сметка мога да кажа, че почти всички си го получават, целта е изпълнена и Черните магьосници вече имат шанс да живеят живот , в който да бяма постоянно Ловци по петите им.

Тази книга е толкова плашещо близо до реалното ни общество. Не смятам да говоря повече, всеки, който е прочел и трите книги ще ме разбере.

Книгата е един феноменален завършек на трилогията и определено няма от какво да се оплача.

Естествено, и днес ще има цитат, но онеже прочетох книгата на анаглисйки, а и няма преовд на български, цитатът си остава на английски.

I shake my head. „No. If I kill as an animal, I eat people, Gabriel. And I’ll tell you something – eating people isn’t good. None of it’s good. If I kill as an animal or a person, the end result is the same: there’s another dead body at my feet.“

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s