„Гавин и завръщането на магията“ на Джеймс Тредуел

194011_bWhat’s up, Knowses? Днес, след толкова време, е време да ви зарадвам с едно ревю на книга, а именно – „Гавин и завръщането на магията“ на Джеймс Тредуел.

Мога да кажа много неща за тази книга – някои много хубави, други не чак толкова. Тредуел има интересен начин на писане, умее да описва, като не прекалява с това. Често обаче се губи в нишката на действията, отделя много време на неща, които не са съществени за действията в книгата. Самата идея е много интересна, но лично на мен цялата мистерия ми дойде в повече. Няма нищо лошо в това да си задаваш въпроси, да очакваш отговори за някои неща, но ако става дума за едни 50% от книгата – да, това не е никак добре.

Книгата има две сюжетни линии, което наистина много ми хареса. В едната се срещаме с Гавин и живота му, а другата е заета от Великия маг. Интересно да видиш как миналото и настоящето да се преплитат – как Великият маг се сдобива с Дарът и как го губи. В настоящето, където се намира Гавин, се случват също интересни неща още от самото начало – неразбраният Гавин, отстранен от училище, отива в Корнуол, но уви, на гарата няма никаква леля Гуен.

По пътя към Корнуол, Гавин се запознава с Хестер Лайтфут – „лудата професорка“, една наистина шантава и непредвидима жена, която, въпреки всичко, много харесах като персонаж. Заобичах я още от клетвата й във влака.

Марина – странното момиче, което ми лазеше по нервите с наивността си, е също много интересен персонаж, тя подкрепи Гавин, не му се изсмя в лицето заради нещата, които вижда, което я издигна в очите ми. Харесва ми цялостното й отношение към всички – Гавин, баща й, Кейлъб и много други.

Великият маг и Касандра са най-добре изградените герои, поне според мен. Въпреки невероятната си сила, Великият маг е кръгъл идиот, воден от любов, като почти всичките му действия граничат с лудост. Касандра е пълна противоположност на Великия маг – много мъдра и интелигентна жена, която обожавам като персонаж.

Крайно време е да кажа нещо и за Гавин. Гавин е много умно момче, за съжаление – не разбрано от никого в лондонското си обкръжение. В началото Гавин беше един хлапак, а в края се доказа като абсолютен боец. Това, което не харесвам у него – твърде често се губеше в себе си, е поне в първите 300 стр., беше му трудно да бъде себе си, да излезе от черупката.

„Гавин и завръщането на магията“ е книга, излизаща от стереотипите на фентъзито и хоръра. Различна и пъстра книга, която си заслужава да се прочете.

Благодаря на AMG Publishing за предоставената възможност да прочета тази книга, в замяна на честно ревю. 

Да, мамо. Да,знаеше. „Истински“ бяха нещата, към които мама и татко проявявха интерес, като вестниците и крикета, и килима, и парите, и други такива. Неистински бяха онези, които не виждаха и не ги интересуваха като приказките и госпожица Грей, и чудноватите хора, които мяркаше от време на време. Отдавна беше научил разликата помежду им и я приемаше, също като тази между червеното и синьото.

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s