„Прикачен“ от Рейнбоу Роуъл

What’s up, Knowses? Съжалявам, че не съм писала от толкова много време, но съм на почивка в Жеравна. Днес, ще ви говоря за една страшно интересна книга, а именно – „Прикачен“ от Рейнбоу Роуъл.

Естествено и този път спазих неписаното правило да не съм чела нищо и от тази авторка и не знам какво съм правила с живота си преди тази книга. Книгата е невероятна и това показва, че трябва да продължавам със спонтанното влизане в Orange и избиране на книга просто така, защото ми изглежда интересно четиво.

Линкълн работи във вестник „Куриер“ и задачата му е да чете имейлите, които имат червени флагчета и попадат в УебШарк и при необходимост да изпраща предупреждения.  Така се среща с Бет и Дженифър, чиито имейли редовно имат червени флагчета. Хумора им, това, че са толкова близки, това, че си позволяват да са себе си, а и сигурно много други неща, го карат да очаква с нетърпение имейлите им. Той още превъзмогва раздялата си с първата си любов, живее с майка си, слуша мрънкотенето на сестра си и се опитва да започне нова страница в живота си, докато продължава да мисли за миналото си. Сам по себе си, Линкълн е изключително интересен герой, но не влиза в харема на Бриана, просто защото не е мой тип. Sorry.

Сам е малката и сладка бивша на Линкълн, първата му любов, от която той се възтановявава почти едно десетилетие. Сам е странна, по свой си начин духовита, но на мен въобще не ми харесва това момиче. Тя е егоист и е обича да е център на внимание, а на мен това не ми се нрави. image

Кореспонденцията между Бет и Дженифър е невероятна, защото те си споделят всичко, за абсолютно всичко, по всякакъв начин, по което и да е време. Дженифър много ми харесва, защото тя е очарователна и говори по много интересен начин за Мич – нейната половинка. Ноо пък предпочитам Бет – нейните планове или се провалят, или стигат до прекрасен завършек, което толкова се доближа до моята светла Брианска личност. Също така да не пропуснем иронията и сарказма, защото това са неща, без които не мога да живея. Друго нещо, което харесвам в Бет е, че тя говори в детайли – не се впуска в точене на локуми, но винаги отразява детайлите, независимо за какво става дума.

Страшно ми е трудно да говоря за сюжета, защото имам чувството, че каквото и да кажа, ще бъде спойлер. Изклпчително приятно е да четеш за това как един мил, учтив, красив по старомоден начин и срамежлив сладур се влюбва в момиче, четейки само кореспонденцията между нея и най-добрата й приятелка. В книгата се случват много неща и Линкълн, от затворения хлапак, се превръща в принца на бял кон в своята собствена приказка, той расте като гъба и далеч не става дума за ръст.

Книгата ме остави с много хубави емоции, всичко беше изпипано до съвършенство и давам 5 от 5. Идея си нямате колко бързо минават страниците, като пясък през пръстите. Роуъл има прекрасен стил на писане, моите поздравления.

Дами и господа, г-н Цитатът:

<<Бет – Дженифър>> Харесва ми идеята да му говориш. Дори и да не те разбира. Но нали е в теб, сигурно сте близки по съседски.

Дали да не започна да говоря на яйцеклетките си… Ей така, за кураж. Като речта на Уилям Уолъс в „Смело сърце“

Advertisements

2 thoughts on “„Прикачен“ от Рейнбоу Роуъл

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s