„Хари Потър и Философският камък“ на Дж. К. Роулинг

imageГрам идейка си нямам как да започна това ревю.

Ако случайно сте подминали някак си по рафтовете Хари Потър… ВЪРНЕТЕ СЕ, МАМКА МУ! Не, сериозно, ще съжалявате.

„Хари Потър и Философският камък“, е от онези книги, за които можеш да кажеш, че имат очевадни грешки, но не можеш да се откажеш да ги обичаш.

Хари Потър, едно наглед съвсем обикновено, дори невзрачно момче, с мълниевиден белег на челото, живее в килера на семейство Дърсли. Вуйна му и вуйчо му обаче крият една дълбока тайна, която идва като гръм от ясно небе, секунди преди настъпването на рождения му ден. Хари Потър е приет в Хогуортс, където се обучава по магьоснически. След срещата му с Хагрид, част от Хогуортс, Хари е обеден, че той принадлежи на магьоснически свят и обръща една нова страница в съдбата си. След като стъпва на улица „Диагон-али“, далеч от познатия мъгълски свят, вече му е ясно, че живота му се превръща в приключение и това няма да може да се промени.

Рон Уизли, рижо момче, един от синовете на господин и госпожа Уизли, става истински другар в битките на Хари срещу черната власт на лорд Волдемор. Рон е момче, с което може да си говориш за куидич, можеш да се лигавиш с него, а също така можеш и да спасяваш света. Май всичи искаме такива приятели.

Fan Art-а ми е много по-добър от Fan art-а ти.
Fan Art-а ми е много по-добър от Fan art-а ти.

Хърмаяни Грейнджър, всезнайка по рождение, взима ролята на мозъка в бандата непослушници на дома Грифиндор. Хърмаяни е дете на точната наука и знае кога и как да я използва. Борави добре с мозъка и пръчката си. За съжаление, не мога да кажа същото за устата й.

Драко Малфой, малка слузеста гад, Слидеринска измет. Опитва се да опетни името на Хари, арогантното му държание е като трън в гащите. Заслужава да го пребиеш. (Ако някой смята да го убива, моля да бъда осведомена)

Невил Лонгботъм, на баба момченцето, глезеничето, което се доказа. Емоционално същество, което очудващо много харесах, въпреки всичките му изблици на неконтролируема женственост. Цък, странна работа.

Албус Дъмбълдор, брадатия директор, който се оказва невероятно умен, умее да говори с учениците. И аз да имах такъв директор, какъв живот щеше да е.

Рубиъс Хагрид, великан с твърде голяма уста, пада си по-нахакан и става истинска приятел на Потър. Става също и майка на норвежец. Това вече е малко трудно за обяснение. Тези, които са чели книгата ще ме разберат.

„Хари Потър и Философският камък“ е книга за един себе уважаващ се читател, който знае какво да чете и как да се настрои към произведението.

image

И понеже ми е трудно да не дам някое цитатче:

– Реших да си го нарека Норбърт – каза Хагрид, като гледаше змея с просълзени очи. – Сега вече настина ме познава, гледайте! Норбърт! Норбърт! Къде е мама?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s