Book Review: „Наследницата“ на Кийра Кас

imageАз съм разбита. Стъпкана. Умъртвена. Безжизнена. Безмълвна. Смачкана. Унищожена. И мога да продължа така до безкрая.

Има едно нещо, което ме кара да обичам тази книга ужасно много: Принцеса Идлин. И не беше там, че и двете сме родени с някаква мисия, причината не беше в това, че и двете сме горди и държим да бъдем потайни и студени, работа е там, че Идлин се среща с грешките си лице в лице, а аз трябва да ги наблюдавам, за да ги срещна.

Идлин Шрийв е въплъщението на феминизма. Тя е от тези хора, за които можеш да кажеш, че винаги са съвършенни и не могат да бъдат емоционално разклатени. Но тя е една идея по-емоционална и една идея по-сдържана. И точно това я прави Идлин Шрийв.

В общи линии – Идлин Шрийв, първата жена абсолютен монарх на Илеа отваря вратите, с помощ от родителите си, на Избора, който ще я промени коренно и ще я пресъздаде. Идлин е болезнено свързана със своя брат близнак – Арън. Въпреки, че той намира любовта във всяка чиния и всяка рамка, принцесата е на мнение, че любовта е нещо, от което тя няма да има нужда. Обаче, не се оказва права.

Тази книга ми оказа неочаквано влияние, понеже в личен план настъпва един доста тежък момент, трябва да се разделя с някой много близък и когато видях тази случва в лицето на Идлин разбрах толкова неща за себе си и за книгата, че направо исках да разбия главата в близкия гардероб.

Като става дума разбиване, си одрах коленете. КОЙ СЕГА Е НОМЕР ЕДНО?

Един от най-колоритните цитати от тази книга.
Един от най-колоритните цитати от тази книга.

Нещото, което хем ме очуди, хем го очаквах е, че след кастите хората все още се разделят на Петици, Двойки, Шестици, Четворки. Работата беше там, че те не можеха да видят щастието във всичките му нюанси, понеже те самите бяха родени и израстнали в период на отчуждаване и лишения.

Между кандидатите аз намерих своите фаворити в лицата на Хенри, който говори единствено фински, Хейл, момче, което е създадено от стил и изтънченост, Иън, който знае как да се държи, за да привлече нечие внимание и Ерик, който за мое съжаление не беше кандидат а преводача на Хенри.

Книгата беше лека и тежка едновременно. В един момент си чуруликах в приятно спокойствие, а в друг вече бях на ръба на нервна криза. Казвала ли съм, че Кийра Кас умее да си играе с нервната ми система?

И мамка му, всички моменти, в които крещях на ум: „ОТИДИ ПРИ ХЕНРИ, ИДЛИН, НЕ МЕ КАРАЙ ДА ПОВТАРЯМ, БЯГАЙ КЪМ СТАЯТА МУ, ДА МУ СЕ НЕ ВИДИ!“ или нещо от типа на „ХЕЙЛ Е ТВОЯ ЧОВЕК ИДЛИН, ТОЙ Е ТВОЕТО МОМЧЕ!“. Да, определено не съм наред.

И едно цитатче, като за завършек:

В този момент проумях две неща. Първо, причината стаята на татко да не изглежда като негова се криеше в това, че наистина не беше негова. Буквално я беше превърнал в светилище на мама. Или по-скоро на дълбоката им любов.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s