Book Review: „Оникс“ от Дженифър Л. Арментраут

imageАко падна от някой стол няма да боли толкова. Оникс е феноменална книга. Дженифър Л. Арментраут се е правила страхотно, въпреки че към стотната страница ми стана маааалко скучно, но остатъка от книгата беше екшън.

Единственото нещо мога да кажа за превода и писането му е, че е отгоре-отгоре.Намерих толкова много грешки, че се чудих кой е превеждал книгата – българин или кореец? В крайна сметка преводачката се оказа българка или поне името и е българско. image

Кейти се промени много – стана по-твърдоглава и силна, което беше хем добро, хем зло. Деймън стана доста по-мил и грижовен, което за мен са си плюсове. От тук нататък всичко е спойлер.

На места исках да ревна и да не се спра. Но така и не проплаках. Исках да чупя, да изкъртя всички близки блокове наоколо от основите им. Вижте как ми действа тази книга.

Истината е, че бих искала да имам гадже като Деймън, въпреки самовлюбието му, въпреки „остроумието“ му, бих била адски щастлива, ако знаех, че някой ме закриля и обича по този начин.

Често очаквах Кейти да влезе в къщата на Блек с гръм и трясък (като мен в час по математика), да извика Деймън, а Дий да я пита какво има и накрая госпожица Шуорц само да смутолеви „Нищо, просто искам Деймън да ми помогне с убийството на Блейк“.

Деймъх толкова пъти сбърка името на Блейк, че понякога сама се чудех това момче как се казва. Деймън откъде изнамери толкова много имена с „Б“ не знам. И не искам да знам. Кейти трябва да има желязни нерви, защото аз не мога да издържа толкова много шегички.

imageСюжетът става доста заплетен, сюжетните линии се умножават с всяка изминала глава, но въпреки това всичко е много ясно и крушката ви светва веднага. Появяват се нови герои, някои от второстепенните се развиват и преобръщат съдбата на любимците ни, Кейти, Деймън и Ди. Отказвам да кажа, че Ди е Дий. Да е ясно. Ди не е кон. Само извънземна.

Кейти преминава през толкова много опастности, животът й се променя коренно, а ежедневната й рутина остава в историята заради мутация (СПОЙЛЕЕЕЕЕЕЕР), мъка и неутешима любов. Деймън показва своята любов с Бог знае колко, целувки и мило държание, но често показваше и трудния си характер. В края на книгата установих едно: Деймън се страхува, че ще нарани всичките си близки и заради това е толкова струнен спрямо Кейти в началото. Въпреки това, той доказа своята обич като я спаси шест трилиона пъти и се грижеше за нея, докато не бяха скарани. Изобщо главните герои се постарах да ми завъртят главата.

Надявам се да успея да прочета „Опал“, по-скоро се надявам тя да не ме убие, защото не мога повече да издържа и ще полудея. Молете се да оживея. Надявам се да няма много грешки защото пиша това в 01:25. Ах, легълце, милото ми легълце!

Advertisements

One thought on “Book Review: „Оникс“ от Дженифър Л. Арментраут

  1. Pingback: June Wrap Up and July TBR | Briana Knows

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s